Плейлистът на Иван Шопов



23 юни 2016 текст Никола Шахпазов
"Само това мога да правя", обяснява ни вероятно най-силният български дръменбейс/техно/ембиънт артист, а ние повдигаме вежда в любезно неразбиране. Защото под "само това" Иван Шопов има предвид ежедневно композиране на нова музика, ежеседмично пътуване из всеки познат континент за сетове и концерти, продуциране на чужди албуми и чат-пат рисуване на страшна графика.


Изобщо, той е зает с толкова много неща едновременно, че личната ни програма започва да прилича на училищна ваканция, а в главата ни изниква въпросът как творческите му псевдоними (Cooh, Drum Kid, Balkansky) стигат, за да сложи име на всяко от музикалните си лица. Малко преди включването му в мистично-театралното представление Neo Dervish и ред летни фестивали у нас и навън, го разпитваме за най-важните парчета в живота му. Не се учудваме, че оттук излиза най‑еклектичният ни плейлист досега.


Парчето, което звучи като Троянския Балкан

Бalkansky – The Green Balkan Mountains



Докато записвахме The Green Balkan Mountains заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов, ясно си представяхме Балкана. Постарахме се да вплетем в музиката пространството, големината и епичността на тази планина – там природните стихии се сменят много бързо, а след тях остава истинско безвремие. Това място е неспирно вдъхновение за мен, аз съм израснал в Балкана, а баща ми беше планински спасител. В ДНК-то ми е заложено да съм обграден от планини и да получавам сила от тях, затова като попадна на равно място като Дания, се чувствам доста странно.


Парчето за дълъг път

Erik Truffaz and Murcof – Al Mediodia


Още първия път, когато чух това парче, усетих как то сякаш разпъва времето. Истината е, че докато пътувам най-често не слушам чужда музика, а композирам своя. Когато обаче ми се иска просто да се отпусна, си пускам Al Mediodia – помага ми едновременно да събера всичките си мисли на едно място, но и да си почина.


Парчето, от което научих важен урок

Miles Davis – Mystery


Mystery
ми попадна през 1995, когато бях заклет млад метълист. Майлс Дейвис ме научи колко различно може да звучи китарата и това беше искра не само за мен – с училищната ми пънк/метъл група от Троян единодушно решихме да правим ейсид джаз. Спомням си, че дори изкъртих прагчетата на баса си, за да стане фретлес – да се превърне в по-джазов инструмент. Истински преломен момент.


Парчето, което промени отношението ми към музиката

Aphex Twin – Flim (Extended Version)


С това парче разбрах, че с помощта на компютри можеш да правиш невероятна музика, която да ти носи нови емоции, да те вкара в съвсем друг филм. Малко след запознаването ми с Aphex Twin, една приятелка ми даде парчето Circles на Adam F, което пък беше първата ми среща с дръменбейса. Запалих се на момента и започнах да разучавам как изобщо е възможно да се прави подобна музика.


Парчето, което обичам тайно

Sigur Rós – Varúð


Не бих казал, че го крия, но все пак не бих изкрещял на висок глас, че слушам Sigur Rós. За първи път прочетох за тях в английското списание Future Music и много ме впечатли фактът, че записват музика в студио, намиращо се до исландско езеро и няколко водопада. В статията се споменаваше и колко много ги вдъхновява обкръжаващата ги природа, което ми се стори много близко до влиянието, което Балканът има върху мен. Може би Varúð ми действа толкова добре и защото не разбирам нищичко от текста. Така един чужденец беше описал как слуша Пуста младост на Бalkansky – "Не разбирам нито дума, но не мога да спра да плача".


Парчето, което ми се иска аз да бях написал

Flint Kids – Day Nil


Най-изненадващото нещо при Day Nil е, че в началото нямах абсолютно никаква представа как може да бъде постигнат подобен звук. Помня, че писах на човека зад Flint Kids с този въпрос, а той ми обясни, че ползва много сложен софтуeр, който сам си пише. Затова тук има абсолютно извънземни звуци, които няма къде да чуеш в нашата реалност. Приемам го много емоционално – сякаш идва краят на света, всички сме обречени, а от развалините изпълзяват роботи, които ни смачкват до един.


Парчето, което винаги намира място в сетовете ми

Cooh – Duuure


Това без съмнение е най-известното нещо, което съм записвал. Излезе през 2007 през лейбъла Position Chrome и в него за първи път съчетах хардстайл и дръменбейс. Хората се влюбиха в парчето и то ми отвори много врати в света на музиката. Измина доста време от появата му, но на абсолютно всяко парти някой идва при мен с молбата да пусна Duuure. Разбира се, задължително го слагам в края на сета – да има напрежение до последно.


Парчето, което никога не съм чувал на живо, а бих искал

Gojira – L'Еnfant Sauvage


Всеки, който не е слушал Gojira, трябва да го направи. И после няма да спре да говори за тях. L'Enfant Sauvage е толкова перфектна песен, че когато я чуя на живо, или ще плача, или ще съм в екстаз. Или и двете едновременно. Енергията на метъла е абсолютно пречистваща – минава през теб и те изпира с дрехите.


Иван Шопов участва в спектакъла Neo Dervish в Народен театър, 26 и 27 юни, 20:00, 30-60лв от ticketportal.bg

Като Cooh ще бъде лайв заедно с Авигея на HippieLandia в парка до летището, 1-2 юли, 21:00, 35/40лв от ticketportal.bg, и на Broken Balkanz на Стамболова поляна (близо до Момина скала), 22-23 юли, 25лв от eventim.bg

Всичките му музикални лица ще звучат на Фестивала на боровинките, хижа Амбарица (над Троян), 29-31 юли, вход свободен


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.