Нищо фалшиво!



15 януари 2015 текст Севда Семер, снимки Ралица Димитрова
Ако някой не е гледал Fake Fruits, вероятно е извън мрежата. Което е невероятно.
Jeremy? вече бяха привлекли вниманието с добрите си лайфове, но с това парче сложиха удивителната. Ужасно е да кажем "не може да е българско", но си го казахме.
Те са групата, за която в момента всички се ослушват. Уверихме се лично, че на живо удрят като звукова вълна – бяхме в Терминал 1 на 31 декември, когато закриха 2014, както и турнето си през 10 български града. Остана да ги поканим на чаша вода (извинете, Bushmill’s Brothers, но е 3 следобед). В един от любимите клубове на Ерсин Мустафов, Ташо Колев, Росен Ватев и Емо Бонев си говорим за мириса на рокендрола, какво е да му се отдадеш изцяло и кога София ще настигне Лондон.


Знаем, че името ви идва от песента на Pearl Jam, но защо тази въпросителна накрая?
Ерсин: Има няколко супер важни момента в живота ми, малки неща, които ме накараха да повярвам, че мога да се занимавам с музика. Няма да забравя едно интервю с вокала на Therapy?, в което той се обръща към всички млади музиканти и казва, че щом той е успял, значи и те могат да го направят. Без извинения – ако нямаш китара, вземи назаем от някого, но просто започни да правиш рокендрол и нещата ще се случат.

При вас със сигурност се получават, а на сцената сте заразителни – как го постигате?
Емо: Важна е самата публика и енергията й. Както и клубът, озвучаването и още един куп неща, но мисля, че най-важното нещо е бандата да се забавлява. Ако имаш това – всичко останало може да се нареди само.

Забавлявахте ли се добре на концерта ви в Лондон преди няколко седмици?

Ташо: Там публиката беше страшна. Свирихме в легендарния The 100 Club, на чиято сцена са се качвали Rolling Stones, Ейми Уайнхаус, Kings of Leon. Само като влезеш, веднага ти става ясно, че мястото е историческо. Стените миришат на рокендрол! Почувствахме се супер от първата минута и си казахме, че искаме да се развиваме по такъв начин, че да свирим по-често в подобни клубове.
Ерсин: Онази вечер на сцената бяхме с P.I.F. и една местна група, Silent Party. Беше страхотно не само да свирим с тях, но и да се запознаем. После продължихме заедно с всички онези неща, които правят рокендрол бандите след концерт...

Само след концерт? Изглеждате така, сякаш целия ви живот е рокендрол...
Росен: Аз лично се занимавам с музика от 15 години и правя само това. Всъщност никой от нас няма друга работа – всички сме се отдали на страстта си и рокендролът за нас вече не е просто музика, а начин на живот. Мисля, че е много важно всеки човек да намери онова нещо, което го прави щастлив, и да го превърне в своя кариера. Но трябва наистина да му се отдадеш напълно, иначе не се получава – винаги ще си остане просто хоби. Това за мен е начинът да живееш пълноценно, нищо по-малко.

Не сме забравили времената, когато Ерсин и Ташо бяха бармани в Radio Cafe. Какво научихте от другата страна на бара?

Ташо: Че клиентът не винаги е прав! Не, ако трябва да съм сериозен, научихме много неща. Просто наблюдавахме – какви хора привличат отделните стилове музика, какво искат, как се обличат, с какво са различни хората, които ходят на различните концерти. Един такъв опит от другата страна може да бъде много полезен .

Чрез фейсбук Fake Fruits стигнa до хиляди хора светкавично. Колко са важни социалните мрежи за музикантите днес? Вие самите сте доста активни в тях.
Росен: По този начин получаваме вид непосредствена връзка с публиката си и това е много важно за нас. Обикновено между феновете и изпълнителя седят няколко звена, които се преодоляват чрез социалните мрежи.
Ерсин: Ние сами сме си продуценти и всяко нещо, което ни помага да стигаме по-лесно до публиката, е голям плюс за нас. Така бързо разбираме какво работи и какво – не. Важно е също, че екипът ни е много добър и в нито един момент нямаме усещането, че някой ни притиска да правим нещо, което не е нашето – просто това сме ние.

А кои сте вие, когато инструментите не са в ръцете ви? Как си почивате?
Росен: Аз съм с караваната си – мога да прекарам четири месеца на Градина! Карам сърф през лятото, запален съм много, и сноуборд през зимата.
Ташо: Моят начин за пълно релаксиране е да ходя за риба. Хресват ми тихите и високи места, може би затова също съм запален по сноуборда.
Емо: Аз или съм по баровете, или с велосипеда из парковете и изобщо местата, където въздухът е по-чист. Много ми е любимо, но за жалост София не е най-добрият град да караш колело – или да ходиш пеша, всъщност. Но пък има супер барове!
Ерсин: Докато ви слушам, се чудя кое е е моето нещо...
Ташо: Веднага ще ти кажа – Ерсин обича да поправя неща. Ако ти е развалена китарата, той е човекът. Ако нещо не е наред с кабелите или техниката, пак него търси.
Ерсин: Да, и освен това обичам да се ровя из мрежата за групи. Ако искате препоръка – чуйте Royal Blood. Catfish and the Bottlemen са брутални "двайски" – музиканти на по 20 години, които правят страхотни неща и са на много високо ниво.

Ако тръгнем из града, къде можем да ви срещнем?
Ташо: В района на Шишман и Свети Седмочисленици. Шипка и Оборище също са чудесни улици, някой ден ще имам апартамент някъде там.
Росен: Иначе в Строежа и Терминал 1 – това са нашите места и тук са нашите хора, затова се чувстваме на място. Мисля, че за мащабите си градът има стабилен нощен живот и разнообразие – всеки може да си намери неговото местенце. Едно време всичко идваше в България с няколко години закъснение, но сега разликата взе да се смалява. Пътувам често до Лондон и всеки път, като се върна тук съм в шок: "Защо и в София не е така?!". Обаче шокът ми в последно време започна да намалява. След последния път си казах – "Ами, какво, и на нас не ни е толкова зле". Вече.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.