Нещата от живота: Бора Докле



11 юни 2015 текст и снимки Севда Семер
Има едни ей такива пронизващи очи, с които те печели още преди да чуеш как пее. Идва в България преди години, за да свири на цигулка, но днес я срещаме на покрива на бар Badu, който отваря с Оля Михайлова, и няколко дни преди лайв на Bora Dokle Project. На групата от петима, които свирят авторски аренби и соул, им предстоят албум и клип, а на бара – да заработи постоянно. Сега действа само за събития – моноспектакли, акустични концерти и игра на Монополи в неделя (програмата е най-долу). В тази въртележка хващаме Боряна Докле страшно спокойна и готова да говори за нещата от живота си – но само след като пет минути се извинява за закъснението си от три. Няма грижи, да видим какво друго е важно за нея освен точността.


СЦЕНАРИЯТ
Преди време се запознах с един американец (името му засега е тайна), влиятелен човек с всякакви истории за шоубизнеса. Каза ми как е свирил с Кърт Кобейн и че били заедно в деня, преди да умре. Зяпнах. Веднага реших, че искам да разкажа историята му във филм и започнах да работя по сценарий. Всъщност този ми е вторият – имам един скрит куп листа, които още не съм сигурна дали бих показала на някого. Странно, с първия сценарий уж исках да направя голяма драма, но накрая се оказа супер позитивна история, въпреки ужасния си край. Сега нещата са далеч по-сериозни. Отскоро имам една пишеща машина и мисля на нея да натракам текста – мечта ми е от 20 години.

ГРАДЪТ
Моят град е Ню Йорк. Бях там два месеца, но го заобичах още от първия ден. Тогава излязох с една супер екстремна рокля – много авангардна, отпред къса, отзад се влачеше по земята с едни воали... Никой не ме погледна дори за секунда. Само едно момиче в някакъв ресторант ми каза: "You look beautiful". На следващия ден пък бях изморена от високите обувки и ходих боса по улиците. Мисля, че свободата, която изпитах тогава, ме накара да се влюбя в града. Често чувам за Ню Йорк, че хората там са затворени, но моето изживяване беше съвсем друго – толкова усмихнати ми се сториха. Обожавам и Болоня, защото ми носи подобно усещане, макар че е страшно различно. Там свободата е да караш колело по дългите с километри улици.

ТЕАТЪРЪТ
Александър Морфов ме покани да играя в негово представление и вече направихме няколко репетиции. Беше голяма изненада за мен – за пръв и последен път играх в театър, когато бях на седем. Бях една малка циганка в пиеса на баща ми, той е режисьор и актьор. Брат ми също играе. В театъра се чувствам себе си не само защото семейството ни е артистично, а защото носи особен дух. Усеща се и наоколо, едно от любимите ми места в София е градинката пред Народния. Сякаш излъчва нещо, артистичност, собствена енергия. Моментално започвам да се чувствам добре там.

ХРАНАТА
Важно е да е приготвена вкъщи. Готвя много – и заради двете ми деца, и заради майка ми, която е страхотен майстор в кухнята. Научила ме е на всякакви неща, един от специалитетите ми е типично албанско ястие с кисело мляко и агнешко. Помня, че когато се изнесох от вкъщи, известно време й звънях за всичко – а това как се прави, а онова. Другата ми слабост е италианската кухня.

ТАТУИРОВКИТЕ
Имам няколко, но първата ми е може би една от най-важните. Историята започва отдалече: сънувах Хийт Леджър, скоро след като почина, и си спомням как видях татуса на китката му, онази мъжка гривна, в чийто център пише CHAOS. Събудих се с усещане за свързване и някаква роднинска любов. Веднага реших, че трябва да си направя трите инициали – моя, на брат ми и сестра ми, вързани с въже около китката. Семейството е много важно за мен, по-късно си татуирах и два символа за децата – две малки пеперуди.

МОДАТА
Не следя тенденциите, но външният вид е важен. Обичам екстремни дрехи и ърбън стил. Според мен е много необходимо да имаш онзи аксесоар, който може да придаде смисъл на всяка дреха. Моят е едно огромно черно колие, което всички мъже оприличават на кожена змия, а жените – на въже.

СЪРЦЕТО
Страшно емоционален човек съм, но ми е трудно да го показвам външно. Сигурно заради това търся огромната драма във филмите – за да се наплача. Обичам Хероин и Хулиганите от зелената улица, все такива разбиващи истории. Вдъхновението също е много силна емоция. Може да е огромна любов или просто някой, с когото съм се почувствала свързана за пет минути – сядам с китарата и улавям това настроение. Не познавам друг начин да правя добри песни, освен да хващам емоциите си, светли или тъмни.

СЦЕНАТА
Пея от 15 години и е невероятно, че всеки път преди участие се притеснявам както първия. Толкова е силно, че ме заболява коремът! Заставам някъде сама и започвам да си повтарям: вдишай, издишай... Ако някой се доближи до мен, дори не мога да му кажа да ме остави сама, успявам само да махна с ръка. На секундата, в която изляза и си отворя устата, всичко приключва. Ставам себе си. Притесненията ми са едни и същи – дали всичко ще бъде перфектно, дали хората ще се чувстват добре. И дали няма да изръся някоя глупост на микрофона!

Бар Badu е на Уилям Гладстон 9
За резервации: 0876 681 914, 0887 210 815
16 юни, 19:00, Живот в 8 ГБ, представление на Илия Виденов
17 юни, 20:00, Ива Янкулова и RaJa
20 юни, 20:00, Ана Катор и Джаред

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.