Нещата от сцената: Васко Василев



10 март 2016 снимка Стефан Ненков - 3inSpirit
Гениален цигулар, наистина. Не го казваме, защото всеки го казва – бяхме в Арена Армеец на 29 февруари, когато струните и лъка бяха като жива част от тялото му (и малко по-надолу той ще обясни защо).


Понеже по-често лети, отколкото ходи по улиците или чете вестник, говорихме с Васко Василев в печатни букви късно вечерта на 3 март – така си починахме заедно с истории за един парадоксален банков заем, съветите за топлото и студеното на руската му учителка и усещането за 12 хиляди чифта уши, настроени на неговата сърдечна честота.

Инструментът
Цигулката и пианото са като баща ми и майка ми. Винаги са били част от живота ми. Баща ми е цигулар и когато ме попита какъв искам да стана, ми даде избор между двата инструмента. Избрах цигулката, защото ми се струваше по-готина, и никога не съм съжалявал. Моята цигулка е част от мен, от тялото ми. Ние почти не се разделяме, грижим се един за друг. Преди да се запознаем, докато учех и растях, съм свирил и на други инструменти, но когато дойде време да имам свой собствен, си я избрах много внимателно. Беше интересно в началото, когато отидох в банката да искам заем, за да си я купя, а те ми казаха, че трябва да депозирам имущество – някаква къща или нещо, което притежавам. Отговорих им, че точно затова имам нужда от цигулка, за да постигна тези неща и да имам собствено жилище. Беше парадокс, но имах късмет с близък човек с къща, който я заложи и изтегли заема.

Съветът
Вярвам на хората, които обичам и които ме обичат. Безспорно родителите, учителите и приятелите ми са тези, които са ме формирали, но съм и доста своенравен. Никога няма да забравя жизнената философия на учителката ми по цигулка от Москва – Майа Самуиловна Глезарова, която казваше, че техничен и добър цигулар мога да бъда, но е важно да остана добър човек.

Сцената
Гледната точка от сцената към публиката при пълна зала е усещане, което не може да се сравни с нищо. Всеки път изпитвам безкрайна благодарност и вълнение, че хората са тук заради това, което правя, че са отделили от времето, от парите си, че са решили да споделят част от живота си с мен. Това е адреналин и любов, които усещам във всяка клетка на тялото си и тогава се чувствам най-пълноценен и на място. Майа Самуиловна казваше още, че трябва да имам хладен ум и горещо сърце. Това, което си устройваме с публиката по време на концерт, не знам как се нарича, но знам, че често стигаме до територии, които са си само наши. И до днес винаги имам сценична треска. Смятам, че ако изчезне трябва да спра да се занимавам с музика и да се пенсионирам. Всяка форма на вълнение и емоция, която е свързана със сцената, е ценна и е условие, че ще оставиш нещо от себе си във всеки човек, който е дошъл да те чуе.

Интерпретациите
Когато са създавани произведенията, които сега определяме като класически, те са били доста революционни за времето си. За мен е важно това, което правя на сцената, да е актуално, да е адекватно на динамиката на живота ни. В крайна сметка има толкова много класически музиканти и оркестри, които изпълняват класическа музика без да я променят – аз съм просто от тези, на които това не им е достатъчно. Животът ми е основно в движение, на път, с голям интензитет на ангажименти, смяна на среда, обкръжение, манталитет. Общувам с приятелите си по всички възможни канали за комуникация, старая се да съм активен във фейсбук и да поддържам диалог с хората там, така че за мен да излизам извън границите на класическата музика е някак естествено продължение на посоката, в която се движи животът ми.

Концертът
Последният концерт в Арена Армеец беше жестоко приключение. Готвих се за него 12 месеца. Лягах и ставах с мисълта дали ще се справим и ще дойде ли публика. Мислех за музиката, обсъждах всичко с компанията, която от няколко години е неотлъчно до мен в проектите ми – Лидл България. Това не е просто спонсор, те са мои съмишленици и хора, които се вълнуват заедно с мен. Целият този труд и усилия бяха неописуемо възнаградени от 12-те хиляди човека в залата. Това споделено усещане с на пръв поглед непознати хора пристрастява и става необходимост за артиста.

Срещата
Най-безценният подарък в моята професия – след признанието и любовта на публиката, е шансът да споделиш сцената с талантливи и щедри личности. Пласидо Доминго е един от най-добрите хора, с които съм работил. Изключителен човек с огромно сърце – внимателен към всеки, лек и добронамерен. Майкъл Джексън пък беше безупречен професионалист, взискателен към себе си, работохолик, отдаден крайно на изкуството. Никога няма да забравя какъв ефект имаше върху всички нас на сцената, когато излезе да направи саундчека си на стадиона в Сеул – превърна ни в развълнувана публика, въпреки че знаехме, че сме там в качеството си на музиканти.

Критиката
Гена Димитрова казваше: "Ако ме хвалят, значи ми се подмазват, ако ме критикуват – значи завиждат". Затова и аз така – вярвам и се вслушвам в мнението на много малко близки до мен хора.

Почивката
Честно казано, сега мислех, че ще си почивам, но виж какво стана – пиша си с вас. Не умея много да почивам, опитвам да се наспя, да чета вестник, да пия бавно кафе, обичам да ям вкусна храна и да гледам хубави филми, обичам да ходя в планината, на море, за риба... Но най-често си почивам като сменям един проект с друг – веднага след Арена Армеец излетях за Япония, днес съм в Токио и след два дни имам концерт за пиано и цигулка. Имах възможност за малка ваканция в края на март, но Албена и Максим ме поканиха на тяхното шоу в София на 28 март и понеже това е единственият ни шанс да се видим, сега ми предстои да кацна пак в София на 27-ми и да излетя рано сутринта на 29-ти отново за Япония. Това е официално ваканцията в моя график.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.