Нещата от живота: Kan Wakan



15 септември 2016 текст Нaталия Иванова
По лична карта: Георги Линев, роден в София, с настоящ адрес в Лос Анджелис. По призвание: Kan Wakan, трип-хоп майстор и мозък на проекта, който прави от музиката "захар, пулсираща в цялото ти тяло". Последното четем в Nylon, заедно с куп сладки отзиви за новия му сингъл Molasses, които го поставят високо на алтернативната сцена в Щатите. Днес обаче правим мост през океана, заради новини с местен отзвук – Kan Wakan идва да свири в Терминал 1 на 24 септември, а предстоящият му троен албум Phantasmagoria събира звук дори от Софийската филхармония. Чакаме го готов на пролет, а преди това говорим с Георги за футбола пред блока в Младост, усещането да застанеш пред публика в Лос Анджелис и бавната закуска с баничка и боза, която се оказва момент от типа "very hard to beat".


НАЧАЛОТО
Бях на около 7-8 години, когато дядо ми и баба ми решиха, че започвам да взимам уроци по пиано. По това време моят чичо (Стефан Линев, бел.ред.) беше известен композитор и те бяха сигурни, че музикалният слух е "хванал" и мен. Говоря съвсем буквално – веднъж ми казаха как лекарят ми им подшушнал, че имам големи уши, което значело, че трябва да съм добър музикант. Винаги ми става много смешно, като се сетя за тази история. Така тръгнах на уроци и свирих няколко години, но после спрях – музикалната теория ми беше много скучна, а аз исках да се занимавам с рок. Уви, учителят държеше стриктно на класиката и временно ме отказа от клавишите.

СПОМЕНИТЕ
Най-яснo си спомням летата ми в Несебър, пианото на баба, ритането на топка пред блока в Младост и храната – шопската салата, баницата и по някой друг дюнер. В онези години имах касетофон и записвах всичко, което ми харесваше от радиото. Бях много запален по The White Album на The Beatles, Queen, MTV Unplugged на Ерик Клептън, Experience на Джими Хендрикс и саундтрака на Форест Гъмп. Всичките ми приятели в квартала пък слушаха Уикеда. Помня също, че задължително се прибирах от морето с куп пиратски касетки, които се продаваха на улицата. Имах си и любима – Tubular Bells на Майк Олдфийлд. Беше ми доста трудно, когато заминах – от огромен град като София се озовах в градче в Айдахо с население от 7 000 души, а когато питах някого дали може да посочи България на картата, не успяваше. Тогава бях доста разстроен и ми се искаше да не бяхме тръгвали, но впоследствие се оказа, че тази промяна доста ми е помогнала да намеря нови перспективи.

ОБРАТЪТ
Бях 14-годишен, когато ме диагностицираха с рядка форма на рак – освен мен имаше едва седем такива случая в целия свят. По това време вече живеехме в Щатите и имах късмета да бъда лекуван качествено и с внимание, което подобри много прогнозите за бъдещето ми. Заради лечението си обаче трябваше да се откажа от всички по-тежки физически натоварвания, които ми харесваха, като например да играя футбол. Моите близки непрекъснато ми повтаряха, че трябва да си намеря ново занимание, затова и ми подариха електрическа китара. Мисля, че точно в този момент всичко за мен се промени – влюбих се в нея и свирех по 7-8 часа на ден, а през останалото време слушах Стиви Рей Вон, Pink Floyd и всякакъв пънк рок. Музиката отново дойде на дневен ред.

ИМЕТО
Шансът да ти хрумне име, което вече съществува по света, е 90% – разбираш го с едно бързо търсене в Гугъл. В началото проектът ми се казваше Oren Lyons (кръстих го на индиански духовен водач от клана на костенурките) и тъкмо набираше скорост в Лос Анджелис, когато истинският Орен Лайънс разбра, че използвам името му. Получих писмо от адвокатите му, което ме заплашваше, че ако не го сменя следват "правни действия" от тяхна страна. Иначе винаги съм харесвал групи с двусмислени и не твърде директни имена – като Sigur Rós или Röyksopp, затова ми се искаше да измисля нещо подобно. Така ми попадна филипинската дума "kalawakan", която значи "дълбок космос" и "безкрайност". Някак звучеше и дори изглеждаше като усещането ми за музиката, затова и се превърна в моето име.

НОЩНИЯТ ЖИВОТ
Харесвам клубове, в които се свири на живо. Едни от любимите ми в Лос Анджелис са Echoplex, където аз самият дебютирах, Blue Whale, където можеш да чуеш всякакъв джаз от целия свят, и Hollywood Bowl, който е един от най-красивите открити клубове на планетата. Градът е с население от 4 милиона души, така че за всеки вкус се намира по нещо. Ако има обаче по-съществена разлика с другите места по света, тя определено е в трудността да впечатлиш някого. В Лос Анджелис трябва да си наистина различен и специален, за да развълнуваш публиката и да привлечеш вниманието й. Това е тест за характера на всеки отсреща – ако тълпата тук реагира положително, можеш да си сигурен, че ще бъдеш приет навсякъде другаде.

ЗАВРЪЩАНЕТО
За пръв път се върнах в България през 2003 – вече бях завършил гимназия и много се радвах да видя всичките си стари приятели. В последно време съм бил единствено в София и ми е много приятно колко се е променила – има позитивна енергия във въздуха, която не помня от времето, когато заминах. Изглежда, че всичко се движи в положителна посока – културата, музиката, изкуството изобщо. Забелязвам и доста хубави места за хранене, а най-важното е, че хората изглеждат добре и са настроени позитивно. Доведох със себе си и приятел – Сайго, с когото ще свирим заедно и сега в Терминал 1. Той толкова много хареса града, че дори иска да се премести да живее тук.

СИНГЪЛЪТ
Написах Molasses миналата година, когато бях в София. Баба ми тъкмо беше влязла в болница и изпадна в кома, от която така и не се събуди. Моментът беше много тежък за семейството ми и затова всички бяхме заедно в апартамента, където е и нейното пиано. Чувах в главата си точно тази мелодия и тези акорди, не ми даваха мира и непрекъснато резонираха с онова, което се случва около мен. Записах ги на телефона си и веднага щом се върнах в Лос Анджелис, довърших песента.

ХОБИТО
Обожавам да готвя. В Лос Анджелис няма български ресторант, затова често прекарвам свободното си време в приготвяне на вечери с традиционни наши ястия, на които каня приятели. През уикендите пък гледам да се разхождам сред природата. Обичам също да играя шах, но ако трябва да съм честен, напоследък не ми остава време за нито едно от тези неща.

МОМЕНТЪТ
Тази сутрин, когато закусвах баничка с боза, последвана от капучино и бавна разходка по улиците в София. Едва ли нещо може да се сравни с това.

Концертът на Kan Wakan е в Терминал 1 на 24 септември от 22:00, 8лв от eventim.bg
Георги Линев е на kanwakan.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.