Плейлистът на 2016



21 декември 2016
"Можем да бъдем герои, завинаги. Какво ще кажеш?" Безкрайният лууп с Heroes на Дейвид Боуи още върти главите ни – 12 месеца, след като годината ни пусна по нанадолнището си.


Имаше обаче хора, които упорито обръщаха наклона нагоре – с идеите, усилията и работата си, която става толкова по-добра, колкото повече минава през сърцето ти. Не е куха фраза – чуйте как звучи с парчетата и историите в мини колекцията ни Best of 2016. Браво и на всички останали герои, които не успяхме да попитаме за най-силните им припеви от годината, но в момента отново ги пеят на някого.

Тенко Николов, изпълнителен директор на SiteGround



Това парче на Beastie Boys ме подсеща, че вътре в мен още живее едно дете. Преди да ви го пратя си пуснах видеото и се сетих за първия офис на SiteGround – малък апартамент в Борово. Тогава след нощните смени оставахме да си правим палачинки или просто да разпускаме заедно. Последният път, когато крещях с пълно гърло Fight for Your Right To Party беше това лято – на поляна в Родопите, където бяхме на тиймбилдинг. Скачах като малко дете, което току-що е разбрало, че има свободен час, а най-якото беше, че с мен отново бяха всичките ми колеги, но днес те са почти 400. Веселбата беше епична – всички заедно на едно място, но усещането за уют беше същото като едно време в Борово.

Рене Карабаш, поет, режисьор и актриса




Тази песен свързвам не с конкретна случка, а с момент на живеене в настоящето. През изминалата година преживях неща, за които не подозирах, че са възможни и този миг на абсолютно присъствие го нареждам сред големите си победи от 2016. С моята приятелка Дария се прибирахме от Дюни и нали го знаете пътя, който минава покрай самия плаж? Движехме се по него, когато тя пусна някакъв стар диск и от него зазвуча Nothing Really Matters на Мадона. Не ми се описва сега как вятърът оплиташе косите ни през отворените прозорци и как дюните следваха една след друга като плешиви камили. Тази цикличност, музиката и миризмата на водораслите позволиха на душата ми да изпита мир. Това беше Господ. Най-хубавата музика, наред с гласа на любимите хора.

Денислав Митев, Goodink

 

Всяка година си правя равносметка и досега успявах да намеря поне няколко дни, които да изпъкнат сред другите. Е, този път не мога. През последните 12 месеца работих здраво, ама много здраво, 24/7. Като погледна назад, ми става хубаво, защото мечтата ми свети, но не я постигнах за ден и бачкането не свършва с 2016. Don’t Stop Me Now, както казват Queen – с това се надъхвах и всеки път вършеше перфектна работа, както и верният ми четириног приятел Зак. Ей, сега се сещам за един готин ден с него: беше слънчево и топло, началото на септември, бяхме в парка и телефонът ми беше изключен. Прекарах четири часа в хлапашки игри с куче, после ядохме бургери и пихме бира. Беше екстра... Ама аз съм страшен самотник, как не мога да се сетя за як спомен с хора?!

Мартина & Дойчин, DOMA Art Foundation



Oбичаме музиката, тя е част от онзи ъндърграунд, в който се раждат новите идеи, раздвижващи после и другите изкуства. Затова често правим и музикални събития. Най-незабравимото за нас за 2016 беше партито в празния басейн на хотел Родина, което организирахме заедно с Absolut през март. Доведохме диджеите Doo и Али Гюней от сръбския лейбъл Beyond House, резиденти в най-големите клубове в Белград. Залата се препълни само за час. Целият басейн се поклащаше в ритъм, а на входа имаше опашка от още поне 300 човека, чак до булеварда, когато охраната ни каза, че спира да пуска, защото вече нямало място. Беше шок. Бяхме виждали подобно нещо само пред Berghain в Берлин. Чувството беше неописуемо. А Relax Your Body на DFX е парчето, което винаги ще ни напомня за тази нощ с призива си към спокойно движение на тялото – в случая в басейна.

Димитър Коцев–Шошо, писател, сценарист и режисьор



Опитвам се да не разсъждавам в носталгични категории като "най-чудесния миг от годината". Ако изживеем нещо хубаво, не е добре да го свързваме завинаги с някоя песен, защото това ще ни държи закотвени в миналото. Светът е пълен с хора, които слушат едни и същи песни цял живот, опитвайки се да преживеят отново младостта, любовта или някое пътуване. Това със сигурност пречи да продължаваш да живееш. Смятам, че най-щастливият миг за човек трябва да е сега – все пак не е малко, че си го докарал дотук. Точно в момента харесвам една песен на Tame Impala с доста приятното заглавие The Less You Know The Better. Парчето започва чак на първата минута от клипа, но интрото също си струва – с него е по-ясно за каква лудница става въпрос нататък.

Гергана Мудова, Фондация Мусиз



Пускам си Грейс Джоунс винаги, когато имам нужда от силна доза power, независимо за какво. А тази година имаше много такива дни. Песента Corporate Cannibal е колаборация на мис Джоунс и Massive Attack, която показва по забележителен начин енергията и музикалните способности на тази могъща жена и артист. Свързвам я с момента, в който я слушахме в колата ми с Daddy G от Massive Attack и той извика "Wicked! That's my jam!" Разбира се, ти си я правил! Иначе музиката е основна част от работата ми и неразделна от ежедневието. Сутрин тихо буди дома ми с Бебел Жилберто, после изпълва колата ми с Alabama Shakes, след това кабинета ми с Glass Animals и накрая приключва нощите ми с Two Door Cinema Club.

Ели Цонова, фотограф

 

2016 беше най-успешната ми година досега и Jaded звучеше във всички значими моменти от нея. С това парче на Disclosure се настаних в първия си само­стоятелен апартамент. През февруари пък с часове подгрявах с него за концерта на дуото в Берлин, за който спонтанно си бях взела билет и отидох сама. Същите 4 минути ме успокояваха преди първата ми изложба в германската столица, а две седмици по-късно се поклащах в техния ритъм, докато редях фотографиите си за изложбата в София.

Елена Дончева, cosmos coworking camp и Epic Sofia
 


На 4 юли организирах събитие в cosmos, на което най-близкият ми човек не можеше да присъства. По това време Gone Are the Days на Honne вече беше станала нашият си химн за лято 2016. Включих парчето в плейлиста за партито и го завъртях поне пет пъти – използвах го като черна дупка в пространството, която ме пренасяше до моя човек и така той беше с мен цялата вечер. Оттогава използвам песента като машина на времето, с която едновременно се връщам в онзи конкретен момент и в лятото. Ще запомня 2016 с нея. Енджой.

Яна & Павел, Time Heroes и Fine Acts

 

Oбичаме да слушаме подкасти заедно, но го правим по малко странен начин. Качваме се на колата, пускаме си някой дълъг епизод и караме по Подбалканския път, където пейзажът е красив, но същевременно пустеещ, и можеш много удобно да се концентрираш върху историята, която слушаш (и пътя, по който шофираш, разбира се). Та тези любими моменти на „взаимно уединение” всеки път неизменно завършват с една и съща песен, която и за двама ни е от най-доброто, което 2016 донесе – Memory на Preoccupations. Звучи хем меланхолично – като усещането от приключващото пътуване, хем мажорните тонове ти връщат надеждата, че не всичко е напълно прецакано. Генерално, в живота.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.