На парти с парижанин

16 февруари 2017 текст Виолета Иванова снимки Мануел Обадиа-Уилис
Вдига слушалката с "Ще трябва да извините пресипналия ми глас, май съм болен", а в следващите 50 минути изпуска и две-три прозявки по скайп линията Париж-София. Не го приемаме лично, знаем къде е бил допреди малко – на резидентския пост в клуб Concrete, който лежи на брега на Сена и почти никога не спи.


Как са денонощните партита там, какво му е специалното на Берлин и кои са новите конници на апокалипсиса разбираме от екс финансиста Франсоа-Ксавие, докато минаваме заедно пътя до днешното му аз. Това на François X: техно диджей и продуцент със запазено място в Berghain и Fabric, който идва и в нашия Hunt за една Klubнощ (първата в календара на DOMA Art Events за 2017). В петък вечер е, така че бързо влизайте в дънките с висока талия – по-надолу пише защо.



Да тръгнем от студиото – имаш ли си ритуал, който те настройва за работа?

Не бих го нарекъл ритуал, но винаги, когато сядам да работя, имам една картина в главата си, която ме вдъхновява. Представям си как вървя по улиците на нощен Ню Йорк (не ме питай защо точно той), след като съм бил на някой страхотен гиг и обсъждам най-хубавите му моменти с приятелите си. Вижда се само ивица небе, но с милион звезди, а чувството във въздуха е на вълнение и сбъднати мечти. Такъв човек съм – на усещанията.

Какво значи страхотно парти за теб? Разкажи за някое, сякаш сме приятелите ти.
Сещам се поне за две. Едното – в нюйоркски клуб, който вече не съществува. Беше типичният бар с малко парти пространство в мазето, където обаче имаха една от най-големите саунд системи, които съм виждал. На дансинга се събра такава цветна тълпа от случайни хора и доста от модния и музикалния бранш, че се получи страхотен заряд. Това е сред основните компоненти на доброто парти за мен: да видя съвкупност от коренно различни хора, които се забавляват като едно цяло. Другият ми любим гиг се получи в Berghain в Берлин. Беше петият или шестият ми път там и въртях присъщия за мен сет – микс от хаус и техно, с който се старая да градя някакъв наратив. В един миг се загледах в светлините: бяха жълти и сини и така добре пасваха на атмосферата, която се опитвах да създам, че изведнъж вече не се чувствах като на парти. Беше сън. Магия. После отидох да поздравя момичето, което правеше осветлението. Оказа се, че поема поста за първи път там, а успя да ми подари ценен спомен за цял живот.

Като хлапе някога минавало ли ти през ума, че един ден ще пускаш музика и ще движиш като едно тези хубави тълпи?
Никога. Като малък слушах каквото се пускаше вкъщи и вкусът ми беше изцяло повлиян от този на нашите. Майка ми е французойка, а баща ми – от Африка и е закърмен с латино, салса и тем подобни. Това звучеше обичайно у нас, наред със соул и много европейска музика. Отделно, тогава се занимавах с тенис, постоянно бях по турнири и изобщо не ми е хрумвало да ставам диджей. Не съм си го мислил и когато на 18 си купих първите грамофони. Беше в края на 90-те и вече бях редовен по клубовете, но не за да се напивам, а заради музиката. Прекарвах по 7 часа вътре, само за да чуя сетовете от край до край. Имах огромен респект към работата на диджеите и въобще не съм си представял, че мога да бъда като тях. Купих си техниката само за лично забавление и просто пусках на приятелите си, които идваха вкъщи през ден.

Сега обаче си един от двигателите на френското техно, как се стигна до тук?
Станах професионален диджей към края на 2013 по естествено стечение на обстоятелствата. Допреди това работех като търговец и живеех в Женева с едно момиче. По онова време вече се бях разписал с доста партита под шапката на Concrete, но те бяха между другото. После с приятелката ми се разделихме, а аз се прибрах в Париж и усетих, че имам нужда от промяна. Исках да поема по нов път, за да се оттърся от негативните емоции. И ето ме сега.

Интересно ни е как минава една клубна нощ в Париж, можеш ли да ни опишеш?

Първо, тук няма да видите типичния парти субект, облечен в черно. На шега с приятели тези ги наричаме гарвани или конници на апокалипсиса. Париж е красив и, като излизат вечер, хората се обличат така, че да му отиват. Но не си представяйте жени в рокли с пайети – парижанката по-скоро ще сложи дънки с висока талия, къс потник и фешън гуменки. Нали сме град на модата, всеки гледа да е стилен. Преди да тръгнат към клуба, хората се събират да загреят вкъщи или на бар, както е навсякъде по света, а най-добрият ден за излизане е петък. Или неделя следобед, когато най-обичам да заставам зад пулта. Тогава тези, тръгнали само да пият до безпаметност, са значително по-малко, отколкото в събота. Иначе Concrete е едно от местата с лиценз да работи нон-стоп от петък вечер до понеделник сутрин, за което време през него минават всякакви типове. Ако не си се прибирал от снощи, направо идваш за афтър парти, по обяд се отбиват тези, които искат да пийнат нещо в по-спокойна обстановка, а неделя вечер е за онези, които още не са готови да кажат чао на уикенда.

Градът ви понесе много терористични атаки в последните години. Това влияе ли на нощния живот, страхувате ли се да излизате?
За добро или не, свикнахме да ни атакуват. Ето, след атентата в Ница реакцията не беше "О, боже, наистина ли?", а "Това е ужасно, но се очакваше и няма да е последният такъв случай". И при Шарли Ебдо, и при Батаклан, и при прясната ситуация от Лувъра, хората излизаха по улиците и ходеха в същите клубове и музеи още на следващия ден. Французите винаги сме били непокорни и сега също правим напук, като отказваме да живеем в страх.

А какво му липсва на Париж, за да бъде като Берлин, който всички наричат столица на електронната музика?

Чисто юридически в Берлин имат повече свобода да организират всякакви събития, докато тук регулациите са сериозни. Пък и много продуценти от жанра живеят точно там и лесно събират силни лайнъпи, заради които хората пълнят полетите към Берлин всяка седмица. Иначе това, че нощният им живот е толкова луд, според мен тръгва още от падането на Стената. Оттогава берлинчани сякаш са на мисия да покажат колко са свободни във всеки смисъл на думата. Същото забелязвам и в други бивши социалистически страни, където тежкият исторически период е оставил следа в настройката на хората – сега са гладни да им се случват повече неща. Франция от своя страна не е имала за какво толкова да се бори още от революцията насам – живеем си комфортно и не показваме прекален глад за нищо.

В София сякаш сме най-жадни за партита на необичайни локации и се правят доста такива. А при вас?
И при нас имаме от тези. Аз предпочитам да диджействам в малки клубове, където е по-интимно и мога да осъществя връзка с всеки един в публиката, но новото поколение страшно харесва партита по разни складове в периферията на града например. Долавям нещо като ренесанс на рейва – като някакво културно присвояване на миналото. Не е точно моето нещо, но няма проблем. Младите, които тепърва навлизат в нощния живот, също имат право да определят какъв да бъде той.

François X е в Hunt на 17 февруари от 23:00 по покана на DOMA Art Events и платформата Coup d’etat с билет за 17лв от eventim.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.