Гената: Портрет на бийта като млад



23 февруари 2017 текст Нaталия Иванова снимка Теодор Фичев
Преди точно три години Евгени Енчев и останалите от So Called Crew взимат едно мазе в Борово (където някога се запознават) и започват да леят бетона на първото си студио. Да правят хип-хоп заедно е почти като строеж – един слага основата, друг подравнява, трети реди нагоре, докато накрая някой влиза и казва "получило се е страхотно".


В този така наречен екип, Гената е бийт майсторът. Преди обаче римите на Жлъч, Бате Доуен, Trasher, F-act, Григовор, Атила, Ума и дума или STARTERAs да паснат върху неговия инструментал, има дълъг процес по създаването му: търсене на винили, слушане, записване на семпли (онези мелодични "фрази", които се повтарят в една песен) и стиковане на цялостния ритъм. Днес заглушаваме думите в хип-хопа, за да чуем музиката под тях, а Гената ни разкрива всичко, което стои зад нея – от първите неуспешни опити до страшните моменти, когато някой чува новата си песен точно преди да я изхвърлиш в кофата.

НАЧАЛОТО

Бях в осми клас, когато един приятел ми показа програма за продуциране на музика. Стана ми интересно как с нея можеш да подреждаш барабанни звуци и да създаваш ритъм. Така започна всичко. Когато после си купувах касетки, винаги четях по обложките как е направена всяка песен – кой е написал текста, кой е свирил на пианото, кой е програмирал барабаните. И най-много се чудех какво означава "продуциран от". Първоначално си мислех, че продуцентът просто вади едни пари, но впоследствие разбрах, че в хип-хопа той работи по цялостното звучене на една песен – от първия бийт до финалната й версия. Започнах да се интересувам как се правят хип-хоп инструментали, откъде трябва да семплираш, за да се получи определен звук. Образовах се с доста документални филми, статии и интервюта с хора, които разказват как създават своята музика – като DJ Premier, Pete Rock, J Dilla, Dr Dre. Разбрах, че те семплират от винили – ровят, слушат, вадят. Междувременно скречирането също ми стана много интересно и през 2008 реших да си взема грамофон и да започна да правя опити с 20-те плочи, които имах.



ПРОЦЕСЪТ
Когато търся плочи, нямам представа какво точно ще взема. Купувам, сядам и слушам: джаз, фънк, соул, рок, прогресив рок, дори метъл и българска естрадна музика. Най-интересни обаче са 70-те – абсолютна смесица от стилове, в която можеш да намериш невероятни неща. Ако нещо ми хареса, го записвам на програмата и след това започвам да режа на съставни елементи. Аз лично винаги започвам от мелодичната част (семпъла) и после търся барабанни звуци, които пасват на тази основа. Нататък наслагвам още ритъм и накрая правя аранжимент – интро, куплетна част и припев. Когато съм готов, го пращам на Матю (Жлъч), Ицо (Бате Доуен) и останалите, с които работя, а те казват "супер е, ще напиша нещо отгоре" или "не, това не става". Напоследък се старая сам да създавам бийта от нещо, изсвирено на пианото от мен и приятел китарист или басист. Не бих се сложил обаче в графата "композитор", да не говорим за "музикант". Има хора, които правят невероятни неща, аз съм по-скоро манипулатор на звуци.

АРХИВЪТ

Пазя всичките си бийтове от 2005 насам. Даже понякога пращам някой много стар на Матю и му казвам да напише едни огнени лирики върху него. Помня, че първото нещо, което семплирах, беше съвсем случайно, от някаква джаз песен като It’s a Wonderful World. Изтеглих, рязах, без да знам как, сложих някакви барабани и бас, който не е в тон, и така. Сега ми е трудно да слушам старите си работи – намирам много грешки и се ядосвам, казвам си: "Ей, защо съм го направил така, можеше да отделя още два дни и да стане съвсем различно". Вече си давам доста повече време и правя по-малко бийтове, но поне гледам да ги изпипвам. Но пък и обикновено, ако през първите 30-40 минути не се получава нищо, шансът въобще да не се получи е много голям.



КЛИПОВЕТЕ

Досега не се е случвало да правя бийт по готови рими, но пък сме правили песен към готов клип. След снимките на Никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш ни остана малко лента и Фичев, операторът ни, заяви: "Имаме още две минути и половина, трябва да ги изснимаме". Така в 3 часа през нощта двамата с Матю отиват в локалното на Цар Борис III, Фичев слага камерата на статив и казва: "Отиваш 300 метра по-нататък и започваш да тичаш обратно към обектива". Това е историята на Идва, прилича на движеща се обложка на албум. Сещам се за още един подобен случай. Веднъж 30 души се бяхме събрали в Южния парк, а отгоре имаше лампа, която постоянно мигаше. Бъдещият главен герой в С 0002 ГР (Софийско градско 2) беше застанал под нея и правеше леко замаяни движения, а Фичев и Тошко (Бодуров), които имаха фотоапарат подръка, решиха да го снимат. Така стана клипът – видях го на следващия ден и започнах да правя бийт по него. Беше доста сайкъделик и помислих, че трябва да го направя в ритъма на мигащата лампа – около 100 bpm. Използвах най-вече звуците от експериментален полски джаз – флейти, контрабаси и перкусии, които нямаха конкретна прогресия и никаква свързаност помежду си. На теория няма логика, но се получи. От тези две песни всъщност започна цялото EP Светлосянка.

НЕОЧАКВАНОТО
Имената на бийтовете, които правя, обикновено са свързани с настроението ми или с някаква моя асоциация. В 50 процента от случаите имаме припокриване с усещането на емситата, които после пишат думите по тях. Имало е обаче и моменти, когато за мен инструменталът не е добър и бих го изхвърлил, но Матю казва: "О, не, страхотен е, дай ми го", и написва нещо страшно лично върху него. Така може да се получи песен, която е тотално различна от очакваното. Като Тротоари от албума ни Удар – основата е просто един пиано лууп, който бях кръстил Pavements, но той го хареса и направи страхотна песен от него. Нямаше какво да кажа. Противотежест и На един дъх с Илия (Григовор) също са такива парчета – аз не харесвах особено бийта, но той твърдеше, че ще направи нещо специално. Така и стана.



ФОНЪТ

Мога да се абстрахирам от семплирането, но не и от това да правя дисекция на всяка песен, която слушам. Вероятно е нормално. Иначе не слушам музика само на плочи, понеже грамофонът ми е вкъщи. Пускам си на телефона, в колата и обикновено са доста различни неща – от аренби до прогресив рок, блус рок, фънк, джаз. За мен всичко опира до чувство и настроение. Независимо дали инструменталът е от три акорда, ако те са правилните, могат да те пратят на седмото небе.

ВРЕМЕТО

Когато нямахме студио, обичах да ставам рано сутрин, да си направя кафе, да слушам някой винил и да сглобя нещо преди да отида на работа. Сега вече не е така, но си отделям един следобед през уикенда, идвам тук възможно най-рано, пускам си грамофона и започвам просто да слушам. Рядко ми остава достатъчно време, но се опитвам да правя колкото се може повече бийтове. Надявам се за в бъдеще да си взема някаква портативна техника, за да мога да си нахвърлям идеи, когато съм си легнал, да речем, и ми дойде нещо наум. Ако можех, естествено, бих се занимавал само с музика и всички аспекти от нейното продуциране. Със сигурност имам още много за учене, но е важно да се работи здраво и да не се спира, защото сякаш имаме навик да се отпускаме, когато ни потупат по рамото.

Гената и So Called Crew са на youtube.com/user/SoCalledCrew и facebook.com/SoCalledCrew

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.