Истории от върха на лъка



23 февруари 2017 текст Емануела Иванова
Ако емоциите на милиони играят по цигулката ти, можеш да владееш света. Но защо да го правиш, щом цялото кълбо вече ти е "вкъщи"?! Така спорим със себе си след разговор с Ара Маликян – ливанецът с испански паспорт, който ще се разхожда и на българска земя на 28 февруари.


Вълнуващият цигулар с развълнуваната визия върти четирите струни на малкия си пръст безумно добре от дете, но само с талант знаем, че не става. Затова го питаме: какви жертви взима връзката с една цигулка и кога спира да има значение къде живеете, щом сте заедно.

Твоят баща ти избира професията, когато си съвсем малък. Ти ще направиш ли същото със своя син?
Аз съм щастлив човек, защото съм музикант и дължа този си живот на цигулката. Естествено е да искам сина ми да изпитва същото, но не съм сигурен, че мога да му го наложа, както направи моят баща. Двамата си приличаме, обаче сме и много различни: и той е цигулар, който обожава инструмента, но е много стриктен и взискателен. Докато растях, настояваше да се упражнявам непрекъснато, а когато си дете и тепърва сричаш с цигулката, уроците тежат. Имаше моменти, в които исках да играя с приятели, но вместо това трябваше да продължавам да свиря. Не мисля, че съм способен да наложа този начин на живот на сина си.

Кога осъзна, че вече си влюбен в цигулката?
Тази любов трябва да се е настанила в мен преди раждането ми. Инструментът винаги е бил част от живота ми и пред мен никога не е стоял въпросът дали трябва да стана цигулар – родил съм се такъв, поне така го усещам. И съм благодарен на баща си, че ми избра този път, въпреки трудностите в началото.

А какви са препятствията пред теб днес?
Днес просто се забавлявам. Трудното вече е зад гърба ми и то реално беше свързано с желанието и нуждата да се отдадеш изцяло на цигулката. До 20-годишен свирех по 10 часа на ден и това налагаше много жертви и лишения, но най-накрая те ми се отплащат.

Роден си в Ливан, а сега Испания е твоят дом. Попадал ли си "у дома" на друго място по света?
Напуснах Ливан без родителите си, когато бях на 16, за да заживея в Германия. Двете години там бяха тежки за мен, защото още си бях дете и трябваше да се адаптирам без помощта на близки и познати. Този опит обаче ме научи да се чувствам у дома навсякъде. Днес вече няма значение къде живея, важни са само приятелите ми и музиката – докато разполагам с тези две неща, ще съм щастлив навсякъде по света.

Освен от срещата с публиката, от какво се вълнуваш, когато ти предстои концерт на ново място?
Всъщност най-интересната част от работата ми днес са самите пътувания. Щастлив съм, че мога да откривам нови места и култури, да срещам нови хора, да опознавам различен начин на живот и мислене. В тази връзка, нямам търпение да дойда в България и да се запозная от първо лице с хората, природата и музиката ви, за които толкова съм слушал от приятели.

Откъде обикновено започва това запознанство?
Първото нещо, което правя на ново място, е да се разходя в града. Разглеждам улиците и наблюдавам хората – как вървят, как се смеят и говорят. Така опознавам емоционалността им. Интересен ми е обикновеният живот на местните с всички елементи от ежедневието им. След това, ако имам време, разглеждам културните забележителности и винаги се отбивам в ресторанти с локална храна. Основното нещо обаче е да разбера колкото се може повече за хората.

Впечатленията, които събираш, променят ли шоуто ти?
Разбира се. Преди концерт съм екзалтиран и се подготвям продължително, защото искам да съм най-добрият вариант на себе си, когато стъпя на сцената. Впечатленията от града и хората ми помагат да се настроя на точната вълна.

А когато си от другата страна – в публиката на нечий чужд концерт, какво искаш да видиш на сцената?

В последните години се случва да имам по 4-5 концерта на седмица и не ми остава много време да бъда в публиката. Опитвам се, все пак – не само за концерти, но и за други видове представления на живо. Ходя на театър, на танцови спектакли – колкото и да е трудно да ги вместя в графика си, те са важни за мен, защото ме вдъхновяват. Обичам да откривам нови неща в другите изкуства и да ги опознавам.

В концертите ти стиловете се преплитат, но ако трябва да избереш само един, в който да свириш до края, кой ще е той?

О, това е невъзможно и съм благодарен, че не ми се налага да избирам. Преди 10 години имаше моменти, когато бях тъжен, защото трябваше да свиря неща, които не исках. Сега никой не се намесва в репертоара ми и мечтая това да не се променя. След време може да реша да свиря само българска фолклорна музика, кой знае, аз много я харесвам. Важното е, че решението е в мои ръце и това е вдъхновението ми – свободата.

Ара Маликян е в Зала 1 на НДК от 20:00 на 28 февруари с билет за 40-100лв от eventim.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.