Нещата от живота: Патрисия Каас



15 юни 2017 текст Нaталия Иванова
Когато вдига слушалката от другата страна, Патрисия Каас е в чешки хотел и тази вечер ѝ предстои концерт. Гласът ѝ е плътен и нисък, както докато пее, а ние неволно си представяме как всичко оттатък е черно-бяло и ей сега няколко акорда ще се измъкнат от пианото в стаята.


Музиката ѝ винаги ни е звучала така – мъдра, чувствена, меланхолична и "френска" като тази на Едит Пиаф, с която често я сравняват. Днес Каас е на 50, а от първия ѝ албум Mademoiselle chante... през 1988 (продуциран от Жерар Депардийо) до Patricia Kaas през 2016 стилът ѝ си остава топла сплав от шансон, джаз и поп. Думите в нея обаче стават все по-смели и изваждат от тъмното теми като терористичните атаки в Париж и дори насилственото кръвосмешение. Докато ги чакаме да се разлеят на живо в акустиката на Зала 1 на НДК, слушаме как дълбокият глас на Патрисия тръгва от крехките ѝ осем години, после се спуска надолу към меланхолията и тъгата и накрая започва да се изкачва към смеха, вярата в себе си и страстта да композираш сам дома си – от дървото на пода до последната кристална висулка над главата си.

ДЕТСТВОТО
Баща ми е от Франция, а майка ми – от Германия. Отраснах в малкия град Форбак точно на границата между тях, вкъщи се говореше и на двата езика и се слушаше доста музика и от двете държави. Като малка не съм знаела, че имам специален талант, но помня как хората често казваха "о, това дете има страхотен глас" – вероятно защото беше нисък и дълбок още тогава, което не е типично за крехко момиче на 8 години. Когато се качиш на сцена на тази възраст, всичко ти се струва повече като игра, отколкото като нещо сериозно. Чак след време започва да става начин да изразиш себе си, а в един момент – и да живееш. Трябваше да минат години, за да осъзная, че може би наистина има нещо специално в гласа ми, въпреки че човек никога не може да знае със сигурност дали е така.

ПЕСНИТЕ

Не искам да пея "аз те обичам, ти мен също, животът е хубав". Това не може да ме докосне. Вълнуват ме емоционални, дълбоки, автобиографични и истински истории. Живеем в сложно време и смятам, че е много важно да казваме нещата без задръжки. В началото, когато започвах да подготвям последния си албум, не знаех какво точно искам да кажа с него. Помня обаче, че докато избирах песните, не исках да знам кой е писал текста или композирал музиката – изборът ми беше сляп. Бях изненадана и дори потресена от някои – като La Maison en bord de mer, в която се пее за насилствен инцест. Прочетох текста и си казах "уау, да, искам да изпея тази песен". Не знам как е в останалите държави, но във Франция тази тема винаги се обсъжда зад вратата, а не бива – тези неща се случват и е добре човек да знае, че не минава през това сам. Иначе съм си мислила и аз да пиша текстове за песни, но се притеснявам, че нямам достатъчно талант. По-скоро съм нещо като режисьор – вдъхвам живот и глас на една песен и така я правя своя.



КИНОТО

Играла съм в два филма. В единия бях певица в пиано бар, което беше доста комфортно за мен, но втората ми роля беше далеч по-трудна, защото трябваше да изиграя майка, чиято дъщеря е била убита. Опитах се да вложа различни емоции от онези, които са познати в живота ми, въпреки че и аз съм загубила родителите си и брат си доста млада. Истината е, че след това ми беше трудно да изляза от ролята. Предполагам, че професионалните актьори изграждат защитен механизъм, но при мен нямаше такъв и напълно се разтворих в образа на тази майка и нейната тъга. Иска ми се някой ден да участвам и в комедия. И аз мога да бъда забавна, но хората рядко виждат тази част от мен, вероятно защото музиката ми е меланхолична и тъжна и не мога да изляза от този имидж. Мисля обаче, че показвам своята личност по-добре по време на шоу, отколкото ако човек просто слуша албумите ми.

РЕСТАРТЪТ

Често ме питат за моето "прегаряне" и как се е случило. Просто дойде момент, в който не исках да излизам от леглото, бях тъжна постоянно, загубих интерес към неща, които преди са ме вълнували. Истината е обаче, че медиите направиха от този въпрос нещо огромно. Аз съм боец – искам да съм позитивна, смятам, че животът е хубав и затова не ми отне много време да стъпя обратно на крака. Сега дори си мисля, че трябваше да ми се случи десет години по-рано, защото ми отвори очите за това коя съм. Не като артист, а като човек и жена. Днес съм по-малко критична към себе си и се чувствам по-свободна. Имам чувството, че съм натиснала рестарт бутона на живота си и го живея отначало.

ХОБИТО
Интериорният дизайн е нещо, което с времето се превърна в голяма моя страст. Не знам дали бих го правила за друг, защото трябва да го познавам много добре, но ми доставя огромно удоволствие. Възприемам апартамента си като отражение на мен самата. Хората, които ми идват на гости, често казват: "О, тук е толкова теб". Не знам как да го опиша – някаква смес от тежки материали като масивно дърво и доста съвременен стил с минималистични елементи, в който има и някои по-женствени акценти като кристал. Има нещо много специално в това да мислиш кой точно цвят да избереш, къде ще го сложиш, какъв материал ще използваш, да обикаляш и да търсиш, дори малко да се ядосаш, че не намираш нещо. Понякога всичко това отнема доста време, но нали знаете – един апартамент никога не е напълно обзаведен. Ако решиш, че е, всъщност започваш отначало.

КОНЦЕРТИТЕ
С времето разбрах, че трябва да бъдеш уверен и винаги да вярваш на себе си. Ако не бяха хората около мен обаче, нищо нямаше да е такова, каквото е. Преди концерт се старая да прекарвам време с екипа си, който ми помага да направя всяко шоу възможно най-хубаво. Аз съм човекът на сцената, да, но ако ги нямаше озвучителите, осветителите и въобще всеки един човек зад завесата, нищо нямаше да се получи. Затова задължително се събираме и споделяме енергията си преди да изляза пред публика.

Патрисия Каас е в Зала 1 на НДК на 28 юни от 20:00, 50-100лв от eventim.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.