Плейлистът на Ramsey Hercules



12 октомври 2017 текст и снимки Нaталия Иванова
Срещаме се на метри от неговия магазин за винили Boogie Exchange и веднага се завъртаме около тях. Няма как – Йордан (a.k.a. Бирата, но най-вече Ramsey Hercules) е диджей с четвърт век опит от тук до Амстердам, човекът зад онлайн радиото boogie.fm, саксофонист на свободна практика и енциклопедия по музикални въпроси (само го пробвайте за нещо седемдесетарско). Поводите да говорим са много, но днес сме тук заради конкретен – началото на сезона в Ялта, който нарежда в календара си поредица от гранде диско партита с Рамзи и Discopigg Yoshida зад пулта. Първото от тях е на 14 октомври, а ако досега суперсилата на сетовете им ви е убягнала, пуснете си този плейлист и, както се въртите на стола си в офиса, има опасност да се изстреляте.


Парчето, с което порасна
Андрей Дреников – Балонче хвърковато & Foreigner – Urgent



Днес много хора биха казали, че са отраснали с Бари Уайт, Айзък Хейс или Къртис Мейфийлд, но аз не съм – нашите сутрин пускаха радиото. Помня Балонче хвърковато, защото ме водеха на детска градина и често я пускаха. Това е първата песен, за която съм осъзнал, че е музика – и с текста, и с мелодията. А пък Urgent е заради сестра ми. Имаше си стая с магнетофон и касетофон и ме мъчеше с всякакви песни – от The Beatles до Foreigner, които целият ѝ курс в математическата гимназия също слушаше. Те обаче го бяха надушили още преди да стане хит и да се чува от всяка дискотека. Парчето е супер, но всичко, което се повтори безкрайно много пъти, за мен губи силата си. Винаги съм бил такъв: търся нещо, което не е масово, а когато стане твърде популярно, вече не ми харесва толкова.

Парчето, заради което поиска да застанеш зад пулта
Madness – Our House



Един приятел беше чистач в така наречения клуб Калното. Една сутрин не можеше да отиде и аз го заместих. Така лека-полека започнах и аз да чистя. По това време още нямаше диджеи в заведението, но постепенно се обособи място, а аз застъпих на пулта. Непрекъснато пусках това парче на Madness. Побърквах всички, случвало се е да го чуват по десет пъти един след друг. По онова време още нямаше дискове, затова бях направил две касетки само с него. Нямах пари да купувам плочи, пусках от единия дек, а през това време нагласях следващото парче на другия. И до ден-днешен понякога го пускам на партита. Радвам се, че в кариерата ми, която започна 1991-92, не съм имал моменти, в които да правя компромиси с музиката си. Сега вече разбирам, че това е голяма привилегия – не ми се е случвало да трябва да нося флашка с хитове. Винаги съм се стремял да пускам онова, за което са ме извикали и съм познат.

Парчето, което откри случайно и се оказа огромно съкровище
Billy Preston – Song of Joy



Тази балада изпадна, когато купувах малки плочи от един агент в UK. Взех 100 броя и тя беше между тях. В първия момент, понеже исках по-парти музика, си казах "оле, как може, само 3-4 неща стават". Започнах обаче да ги преслушвам по-подробно и се оказа, че това са ключови изпълнители, които тук в България не познаваме добре. Били Престън например е велик пианист, който даже се е оженил за жената на Стиви Уондър и има албуми с нея. Струва ми се обаче, че няма да оцениш тази песен съвсем, ако си под определена възраст. Аз самият съм се изнервял на такива парчета на 20-25. Може би когато човек забави темпото и стане на 35-40, започва да слуша и по-бавна музика.

Парчето, което би пускал всеки ден по радиото
Biddu Orchestra – Rain Forest



Тази песен може да се слуша всеки ден от всеки един човек. Веднага си представяш как си в пустинята, нямаш вече капка вода, всичко ще свърши след два или пет часа, но звучи това парче и ти вървиш напред. Никога няма да омръзне.

Парчето, което внезапно промени мнението ти за дадена група

Rolling Stones – Dance (Pt.1)



Никога не съм харесвал такива групи – хем рок, хем суперзвезди. Това парче обаче го пускам почти винаги, защото много раздвижва хората. Феновете на Стоунс въобще не разпознават, че е тяхно, защото е направо диско рок. Личи си само по гласа на Мик Джагър. Да се ненадяваш – тотално друга група в сравнение с хитове като Anybody Seen My Baby.

Парчето, което те връща към велико парти

Les Rythmes Digitales – Jacques Your Body (Make Me Sweat)



Това е просто вечно. Напомня ми за Амстердам в началото на милениума, когато слушаш три часа Карл Кокс и изведнъж се появява нещо супер фънки, което не си чувал досега, а на дансинга вече има и жертви от звука.

Парчето, което би пуснал на парти, ако след малко идва апокалипсисът
The Bank – Shake It Like a Zombie



Тази италианска група от Болоня е явление  – барабанист, китарист и басист, които правят седемдесетарски звук. Не е точно диско, нито соул – просто смела музика, която не се съобразява с тенденциите. А пък иначе, ако ще идва апокалипсис, то със сигурност ще е зомби – независимо дали китайски, корейски или американски.

Парчето, което би вървяло като саундтрак на живота ти днес
The Bombay Royale – Wild Stallion Mountain



Моят живот е непредвидим. Днес е едно, утре – друго. Колкото повече ставам на години, толкова повече се укротявам. Помня, че когато бях на 20, сестра ми ме дръпна и ми каза: "Виждам, че си по-буен и по-емоционален. Да знаеш, че ако изгубиш ръка или крак, ще го оправят, но с нервите няма връщане". Това парче е на едни австралийски индийци, които правят 50/50 филмова музика и рокабили. В него се сменят много теми, точно както е при мен: днес си щастлив, утре – тъжен. А то ме прави щастлив.

Ramsey Hercules е в Ялта заедно с Discopigg Yoshida на 14 октомври, 23:00, 10лв на входа 

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.