На общ език



22 март 2018 текст Наталия Иванова
Ако китарата ти може да развълнува всеки, без дори да кажеш дума, значи говориш всички езици. Това си мислим, когато слушаме музиката на Влатко Стефановски – македонецът с 35 албума (14 от тях – с Леб и сол), прибрал в последния си Маjчин jазик акустични версии на македонски народни песни, които "летят през границите и стават една обща култура". Малко преди те да кацнат и в Sofia Live Club на 30 март, чакаме Влатко да вдигне телефона в Скопие, за да намерим общ език и за няколко въпроса: от първата китара до най-важния съвет, който някога е получавал (и, струва ни се, важи за всеки).


Каква музика звучеше около теб, когато беше още хлапе? И как ти повлия тя?
За радост съм от семейство на артисти и театрали и вкъщи винаги се е слушала хубава музика – дали класическа, или пък популярна за времето си. Иначе и сега ясно си спомням старото радио, предаванията по програма Скопие и гласовете на някои водещи, които представяха голямата музика на онова време. Най-силно ми повлияха The Beatles, които през 60-те превземаха света, докато аз растях и се впечатлявах от всичко, случващо се на сцената – особено от The Rolling Stones, Боб Дилън и останалите рок звезди от онези години. Когато си млад, си като гъба – попиваш всичко, което чуеш. Тогава обаче разбираш и коя музика е твоята – дали народната, рокенролът, попът, или нещо друго. Аз се насочих към рока, а по-късно с него дойде и желанието да свиря.

Спомняш ли си първата си китара? Беше ли ти лесно да се научиш да свириш?

О, помня я много добре, дори наскоро я поправих и лежи в студиото ми като артефакт. Имам я от 1965, въпреки че започнах да свиря около пет години по-късно. Тя е най-обикновена акустична китара, стандартна и евтина, като за начинаещ, но я обичам много, защото ми носи спомени за това как се учех от всичко, което стига до ушите ми. Не може да се каже, че съм природен талант, не съм Моцарт, който прави концерти за пиано на 5. Учех се, защото бях заинтересован. Все пак се развивах доста бързо и можех да свиря някои сложни неща сравнително рано, а в гимназията вече се имах за един от най-добрите китаристи в града. Свирех и по малко на барабани, синтезатор и каквото стигне до ръцете ми, но китарата накрая погълна цялото ми внимание.

Как се появи интересът ти към фолклора? И откриваш ли все още автентична музика, докато пътуваш?

В един момент чух колко много блус има в народната музика, колко дълбоки и емоционални са текстовете и започнах да научавам някои песни. Сега се опитвам да поставям двата принципа наравно – взимам майсторството от рок музиката и вдъхновението от фолклора. Струва ми се, че се получава. Иначе не съм откривател, нито музиколог, аз съм китарист. Когато ме поканят в някоя държава, се опитвам да слушам радиото им и често хващам това-онова, което ме интригува. Имам интерес към музиката навсякъде. Балканите имат много специфичен и богат фолклор, който варира в различните страни – идете например в Босна и чуйте Севдалинка, а след това в Хърватска, където народната музика е близка до джаза, и ще усетите.
 
А в Македония? Коя е най-македонската песен за теб?

О, много са, но ако трябва да избирам – Яно Мори, Яно Севдалино. Знам, че най-популярната е Йовано, Йованке, която от много години свиря, но любимите ми песни не са толкова известни. Като Абер дойде, Донке и Учи ме, майко, карай ме.



Новият ти албум се казва Majчин jaзик, а обложката му е снимка на твоята майка – каква е концепцията?
Майчиният език е нещо, което започваш да учиш още от утробата. Това е толкова естествено, че се старая да е метафора и за моето свирене – когато изпълнявам народна музика, се опитвам да бъда напълно прозрачен, искрен, чист и разбираем за хората отсреща, сякаш говоря с тях на майчин език. Мога да свиря и рокенрол, да, но колкото и добре да го умея, той е като чужд език. Както това да си говорим на английски. Този албум е много интимен, много личен, защото преминавах през труден период в живота си и се опитах да изразя с музиката някои от най-дълбоките си чувства, без да има нужда от думи. Снимката пък беше абсолютна случайност, попаднах на нея, докато се ровех в семейния архив. Не мисля, че майка ми някога е свирила на китара, тук е снимана как се готви за роля в театъра. Когато я видях, получих просветление, казах си "ето я, това е обложката". Впрочем снимката беше доста малка. Отнесох я в кварталното фото, за да я възстановят, а те се справиха отлично и сега е лице на албума.

Свириш от над 40 години, има ли нещо, което още може да те изненада – на сцената и в музиката изобщо?

Разбира се, особено като слушател. Харесва ми да слушам големите китаристи, без значение от жанра – дали фламенко, джаз или класическа китара. Вчера например бях в един клуб в Скопие, където гостуваха Soft Machine – джаз-фюжън група от 70-те. Китаристът им Джон Етеридж страшно много ме развълнува. Ходя на концерти и слушам внимателно какво правят другите: звука, подхода, емоцията им. Аз самият също репетирам непрекъснато. Ето, сега ми предстоят три концерта в Скопие и се подготвям усилено: с една сесия сутрин и една – вечер. Искам да съм толкова добър, колкото мога да бъда и това включва много други аспекти, освен свиренето на ноти – динамиката, израза, импровизацията, ритъма, хармонията.

Заради музиката си пътуваш често до различни места. Би ли живял някъде другаде, извън Македония?
Живея в Скопие, но ако трябва да избирам, бих се установил в Охрид. Извън Македония харесвам много хърватския бряг и съм голям фен на островите. Има някаква магия в това да си заобиколен от вода. Бих живял и на Средиземноморието, да речем в Италия, защото не обичам студа. Но дали бих се преместил? Истината е, че изпитвам параноя от бюрокрацията и това е една от причините да не живея другаде. А и пътувам толкова често, че никога не съм мислил сериозно за емиграция.

Графикът ти изглежда уморителен, как си почиваш?
Действително се уморявам, но не от музиката или пътуването, а от комуникацията. Модерните технологии ме натоварват – мобилните телефони с всички приложения за чат, писането и говоренето с различни хора, получаването на имейли и съобщения. Наистина е трудно да издържиш. Но, ако не отговоря, изглежда, че съм високомерен, а това не е така – просто работя и общувам с толкова много хора, че не мога да смогна. Почивам си с продължително ходене пеша и шофиране на дълги разстояния. Когато съм в колата и гледам как се сменят пейзажите, мисля свободно и се разтоварвам от това напрежение.

Кой момент от деня ти е най-спокоен и любим?
Когато не съм на турне, всъщност са три: кафето сутрин, следобедното с приятели и последният филм по телевизията. Винаги се опитвам да хвана нещо добро, преди да си легна, и се старая да е преди полунощ, за да ставам по-рано. Не харесвам филми с насилие, нито пък блокбъстъри, предпочитам европейските драми. Мисля, че Великата красота беше важно събитие в киното и Паоло Сорентино е любимият ми режисьор.

А кой е човекът, чийто съвет винаги ще помниш?
Най-големият и важен съвет, който някога съм получавал, е от Джон Маклафлин: "трябва да гориш, гориш, гориш и огънят ти да стига небето". Тоест, каквото и да правиш, трябва да го правиш с тази енергия.

Влатко Стефановски представя албума си Маjчин jазик в Sofia Live Club на 30 март от 21:00, 20лв от eventim.bg, 25лв на входа

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.