Край огъня



17 май 2018 текст Никола Шахпазов
BROND са огън. Шумни, експресивни и заредени с енергията на бушуващ летен пожар, четиримата тъкмо пуснаха първия си албум Graveyard Campfire. Докато чакаме да му драснат клечката на живо в София на 23 май, намираме барабаниста Максим Стоименов и басиста Олег Шулев чак в Германия за вътрешноконтинентален разговор, прекъсван от полицейски сирени и църковни камбани.


Някъде в Потсдам камбаните бият, отбелязвайки шест часа. "Скъпа работа, а?", казва Максим, отпивайки от следобедната си бира на две крачки от църковния площад. Определено западноевропейска, мислим си ние, хващайки момчетата на турне из континента едва няколко дни след излизането на дебютния им албум (на 20 април).

Нека думата "дебют" не ви заблуждава. BROND не са новаци, а група, съставена от калени ъндърграунд музиканти, които свирят и записват музика от доста години. Чухме за тях още през 2012, а през 2015 лейбълът Magnetic Eye издаде малкия им албум Feint, който беше същинско препускане с много рифове, инвазивна ритъм секция и характерните им крещящи вокали. Трите години чакане на дългосвирещия им албум след това обаче си заслужаваха. Graveyard Campfire е солиден и изпипан точно от звука и записа до обложката, а цялата работа по него и турнето Максим, Олег и китаристите Вили Попов и Петър Пейков изнасят сами. "Българските групи трябва да се научат повече да разчитат на себе си. Лейбъли и букинг агенти могат да ти помогнат понякога, но основно сте ти и бандата", обяснява Максим (част още от Voyvoda и Mental Architects), когато ги хвалим за вярата в себе си и професионализма. А дали те не противоречат на импулса и анархията, закодирани в ъндърграунд музиката? "Не виждам противоречие – включва се Олег. – Може и да не го наричаме професионализъм, а просто сериозно и сърцато, направено с мисъл."



Защо бързат толкова с турнето е въпрос, който пропускаме. Въпреки че са свободолюбива група, BROND знаят правилата на играта: веднага след премиерата на албума е най-доброто време за турне, ако искаш да се възползваш максимално от натрупаната вътрешна енергия, а предвид датите – и да изпревариш натоварения фестивален сезон. Встрани от това, музикантите са наясно колко ключова е обиколката им като банда. "Това е начинът за изграждане на силни връзки между нас – обяснява Максим. – Турнето слепя мозъците и душите заедно, то прави групата група."

Ето още нещо интересно за тях – групата им е демократична. Нямат изявен фронтмен, всички композират музиката, пишат текстовете заедно и участват почти равноправно с вокали, което е истински необичайно в света на рокенрола, доминиран от гигантски, тиранични егота. "За всичко това е нужно търпение – признава Максим. И всъщност тепърва се учим на него."

Дали защото и четиримата в BROND дават своето в композициите, или защото всеки от тях идва с много музикални влияния, албумът им Graveyard Campfire звучи едновременно хомогенно, но и изключително разнообразно. Напомпаният звук от предния Feint се усеща ясно, но тук чуваме и отчетливи стоунър рифове (Harvest The Sun), много динамика (Failure) и шумни избухвания (Impossible Downhill), които не правят стиловото определяне на групата лесна задача. "Когато се захванеш с нещо толкова неблагодарно като свиренето в алтърнатив рок банда, най-лошото решение е да не се приобщиш към конкретен стил – казва Максим. – Това обърква хората, често дори ги разочарова – тъкмо са те харесали в един момент, но те намразват в следващия. И все пак нас това не ни интересува. Не желаем да се вкарваме в конкретна естетика, само и само да ни одобряват повече или да получим повече пари."



Заради това ги одобряваме най-много. Както и заради двете най-важни съставки в музиката им, запазени непокътнати в новия албум: огромният заряд и специфичното им пеене, което е по-скоро крещене, понякога хорово и винаги равно на адреналин и енергия. Възможно ли е изобщо тези вокали да изчезнат от музиката им? Максим е категоричен: "BROND не могат да съществуват без това крещене, иначе щяхме да бъдем инструментална банда". "Вокалите са следствие от огромното напрежение, което съдържат песните ни – допълва Олег. – Те не са добре обмислено решение или желание да се насочим към определен стил, а се появиха естествено още първите пъти, когато свирихме заедно. И вече знаем, че няма как да звучат по друг начин."

Заглавието Graveyard Campfire и визията на албума (с увеличена снимка на кибрит) също няма как да са различни – концепцията е свързана със запалването на Пламен Горанов пред Община Варна през 2013, без да търси ясно политическо послание. "Всичко е целенасочено, предпочитаме хората сами да интерпретират парчетата – обяснява Максим. – Graveyard Campfire e високоенергичен, това е музика, която трябва да те зарежда, да те мотивира, да те провокира да мислиш за себе си, но и за другите. Албумът говори за метафорична искра, за огъня, който трябва да откриеш в себе си. Също така, искаме хората да общуват повече. А това се случва толкова естествено и лесно при лагерния огън, около който се събираме, пием, разменяме мисли. Дори вчера направихме точно това тук, в Потсдам – заедно с нашия домакин си напалихме огън, отворихме си бира, споделяхме, говорихме си за Чернобил и радиоактивни калинки." След това за финал Олег е значително по-лаконичен: "Яворов го е казал най-ясно – "Аз не живея: аз горя". Това е събирателно за музиката, която правим."

BROND представят албума си Graveyard Campfire на 23 май в B-Side на Mixtape 5 от 21:30 (с подгрявка от Stop the Schizo)
Концертът е с вход свободен и благотворителна подкрепа за Къща Посока  

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.