Плейлистът на Георги Велинов



19 юли 2018 текст Кристина Йорданова снимка Lazy Visuals
"Правя музика, за да спася себе си." След тези думи фронтменът на Krekhaus си поема дъх и започва да пише своята лична история под формата на плейлист, с който пътуваме от Битълс до Боб Дилън с отбивка при една спасителна цигулка.


Блусарският фънк маршрут на бандата му иначе започва през 2014, когато до Георги на китарата застава Явор Недев, а по-късно при тях влизат Явор Милчев с бас и Матей Христосков с барабаните си. Така споената четворка тъкмо вади от фурната първия си краткосвирещ албум Odd One Out, а преди да го чуем от-до в Маймунарника на 26 юли, се затопляме с едно парче от него – On the Hidden Tracks, и още девет от скритата дискография на Георги.

Песента, с която пропя
The Beatles - When I'm Sixty-Four



На 12-13-годишна възраст ходех на частни уроци в Плевен, откъдето съм, и на един от тях трябваше да научим тази песен – просто за разпявка, нищо ангажиращо. Научих я за следващия път и я запях ей така. Заради нея изтеглих всичко на Битълс, до което успях да се докопам. Исках да чуя повече, казвах си „не е само When I’m Sixty-Four, дай да видя и другите“. Оттам вече се запознах и с Led Zeppelin, с Deep Purple… Започнах да слушам всичко, само с това се занимавах, чувствах се като луд. Ден и нощ не можех да спра да уча песни и да ги пея, а като започнах да ги споделям с разни хора, вече тотално лумна пламъкът.

Песента, която е отражение на вътрешното ти Аз
Sibelius - Violin Concerto


Имаше един период, когато спрях да слушам музика и започнах да се заслушвам в това, което е в главата ми. Така след известно време, лека-полека, се изместих към по-големи произведения, които съдържат повече – не синтезираните в 3 до 5 минути, а онези с по-широко проявление. Violin concerto е много специален за мен, не мога да го опиша, но сякаш сме астрални близнаци, отражения. Намирам нещо в тази цигулка, а и това беше едно от първите класически произведения, които се научих да си пея. Било е в главата ми в тежки моменти и ме е спасявало, така че го възприемам и като някакъв ангел пазител.

Песента, която описва начина ти на живот
The Doors - Five to One



Това е песен за ония моменти в 7 сутринта, след като сме дивяли в малките часове и вече оставам сам и се разхождам из квартала. След това отивам и го извиквам от терасите на всички хотели в света, защото това първо изречение "Five to one baby, one in five / No one here gets out alive" е божествено. Космическо откровение е това нещо. Помни, че си смъртен. Крещиш го, когато си толкова опиянен от живота, от радостта, че си жив, защото знаеш, че във всеки един момент може да не си. Песента е гениална и заради тази встъпителна фраза, и заради начина, по който е аранжирана. Ако си представим, че боговете някога са били роби, може би това щяха да извикат в този ритъм.

Песента, с която започна всичко с Krekhaus
Arctic Monkeys - Crying Lightning



Запознах се с Явор в парка на Народния театър през 2014. Наша обща приятелка веднъж ме викна да излезем и така го заварих на една пейка заедно двама актьори, завършили преди известно време. Тримата свиреха ей така за кеф по градинките, но Crying Lightning ми направи силно впечатление, защото я пяха с много желание и я споделяха помежду си. И аз исках същото. След време видях Явката съвсем случайно в едно заведение, отидох и го поздравих, разменихме няколко думи и на тръгване той ми каза да се съберем тия дни да подрънкаме. Така започна всичко, просто засвирихме и разбрах, че с този човек ще правим каквото ще правим следващите години.

Песента, с която би описал какво е любов
Madrugada - Salt



Любовта е невъзможност и неизбежност, безкраен и постоянен стремеж. Тази песен обаче е свързана и с много други форми, които приема това чувство. Една от тях е и порокът – нещо, от което се опитваш да избягаш, но и толкова много обичаш, че не можеш да го пуснеш лесно да си отиде. Любов като стремеж е едно, любов като съюз е друго. Съюзът в приятелството е различна история с различен градус, но и в него играят същите фактори като невъзможност, пристрастеност, липса. Там намираме и смеха, и възможността да се смеем на себе си. Защото какъв приятел ти е, ако не се обиждате, ако не се подигравате, ако не си казвате неща, които понякога трудно признаваш дори на себе си.

Песента, която никога няма да слезе от плейлиста ти
Cypress Hill - Funk Freakers



Сестра ми много слушаше Cypress Hill и си спомням как като малък ме влачеше по разни заведения, където се пиеха бири и се играеше билярд. Точно този тип бийтове и гласът на B-Real, който ме следва, ме връщат към онези моменти от живота ми. Във Funk Freakers има едно влизане в началото, което е просто еманация на всички олдскул бийтове, които обожавам. Онези с дълбокия бас и соло барабана, който няма да влезе на второ време просто защото такa. Вдига те от седалката, подскачаш и се удряш в тавана и в остротата на гласа на B-Real.

Песента, която те ядосва
Krekhaus - On the Hidden Tracks



Бих желал, ако може, всеки да прочете текста на тази наша песен и да възприеме разни неща, които съм чувствал в момента, когато съм ги писал. Разбира се, ще разбере и неща, които не съм си мислел, както се случва често с автори и поети. Нека всеки я интерпретира по свой собствен начин. Специално аз я възприемам като тирада на гнева, на несъгласието с музикалния бизнес и пазар, за идолите, които звучат еднакво, за подхвърлянето на хвалебствия зад параван. Това не е забавно и не е игра, защото по този начин формулираш свят на клонинги и така заживяваме в Гатака.

Последната песен, която те впечатли
Bob Dylan - It's Alright Ma (I'm Only Bleeding)



Последна е, защото не мисля, че има нещо след нея. Дилън е един от онези пророци, психолози на нашето време, както е бил Достоевски за своето, които остават във вечността с техните анализи на човека и човешките състояния. В този текст той описва всичко и наистина не мисля, че има нещо след това. Естествено, винаги има какво още да откриеш, но тази песен ме разтресе, раздруса ме поетически и не мисля, че нещо друго някога ще го направи по такъв начин.

Песента, която чустваш като стар приятел
Sarah Vaughan - Misty



Помня, когато си бях купил двойния албум Greatest Hits на Сара Вон. С тази кадифена емоция, това излияние, тогава осъзнах, че не съм чувал глас като нейния. Изпълненията є не са просто джаз, а са като опера и джаз. За нея са казвали, че ще стане невероятна оперна певица, но тя е избрала да остане в джаза и добре че го е направила. Напълно ме завладя. Сега, като гледам песните, си давам сметка, че колкото и да си мисля как други неща ще ме спасят, накрая се оказва, че всичко нужно е в музиката. Сякаш ми удря шамар за добро утро и ме измъква.

Георги Велинов и Krekhaus свирят първото си EP в Маймунарника, 26 юли, 19:00, 10лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.