Плейлистът на 2018



18 декември 2018 текст Кристина Йорданова
Алтернативната българска сцена набира скорост в последно време, но никога не е била с толкова удивителни, колкото тази година. Плейлистът ни на 2018 звучи с мръсни китари, отличителни гласове и тук-там инди нотка от седем банди и една соло дама, които заслужават място и във вашия топ за изминалите 12 месеца. Докато въртите песните обаче, не изпускайте началото - музикантите разказват как те са се появили на белия свят, за да стигнат до колонките ви.


ROBBERS ON PAROLE
2 Far Gone

Заедно са отскоро, но с музиката си, която събира изрязана тениска от 90-те и грим от новия век, попаднаха в полизрението ни още с първия сингъл.

        
Песента ни 2 Far Gone е вдъхновена от токсичните любовни истории, които с годините се превръщат в повтарящ се кошмар. Не можем да се откъснем от омагьосания кръг, в който неусетно влизаме и се оказваме в ситуация, в която сме затворник на най-близкия ни човек. В същото време той е и единственият, който може да ни разбере, утеши и спаси. С това парче си поставихме за цел да комбинираме музиката на 90-те, с която сме израснали и която обичаме, заедно с експериментите на модерните изпълнители. Много сме развълнувани и изгаряме от любопитство да разберем и споделим с всички докъде ще ни отведе 2019.

THE BLACK SWELLS
Viper

Неподправен рокенрол с елементи на гаражен пънк се смесват идеално в албума им Quiet Life, в който гърми и тази инструментална песен със смъртоносен клип.

 

Всеки един от нас има някое и друго по-любимо от Viper парче, но те са си наши и си ги харесваме всичките. Това го направихме буквално за една репетиция, когато барабанистът ни Крум каза: "Дайте да забием нещо бързо и ударно". Така се роди песента, а след известно време се получи бръмчене покрай клипа към нея, но всички наистина много се постараха, за което сме безкрайно благодарни на Кеворк Асланян и целия екип от професионалисти, избрани от самия него. Още нямаме конкретни планове за 2019, освен че работим по нови парчета, за които смятаме да отскочим до Сърбия и да ги запишем. Май е това засега, догодина ни питайте пак.

YVA
20 years minus 1

Или Ива Янкулова. Известна е като модел и нощен човек, но от началото на 2018 до нас достига авторската ѝ музика, която дава заявка за нещо много по-голямо от кавърите ѝ в YouTube.


20 years minus 1 е трибют за моята майка Петя. Когато я написах, бяха минали 19 години, откакто си беше отишла - оттам и заглавието. Исках парчето да излезе на 21 февруари, когато е рожденият ѝ ден и успяхме, в 23:30 бях натиснала бутона share. Рая Руменова, която монтира кадри от 1988 и 1993 година и засне допълнителни за клипа, се справи блестящо, а последните дни работихме направо денонощно. Тя напипа бързо правилната емоция и съм много доволна, че работих именно с нея. Усетих огромно удовлетворение в нощта, когато пуснахме песента, сякаш бяхме направили нещо много правилно... През идната година предстои промо на дебютния ми албум Fish Tears, по-точно в края на февруари в клуб Терминал 1. Честно казано, нямам търпение да изпратя 2018, за да започна репетиции с бандата.

HAYES & Y
Blue

От две години живеят в Манчестър и резултатът вече се усеща силно, особено след като Spotify им върза червена панделка с подробна статистика за 2018: 51 хиляди фенове от 64 държави.     


Blue е най-амбициозната ни песен дотук. Историята е измислена и не искаме да я разкриваме напълно, защото е хубаво всеки да има своя представа. Ще кажем само, че е за въображаемите приятели. Списание Clash определиха парчето като yacht pop, което доста ни разсмя, но всъщност не е далеч от истината, тъй като смесихме много неща в него - инди, фънк, поп, рок. Това са основните съставки на групата последната година, която несъмнено беше най-добрата за нас. Не сме предполагали, че толкова бързо ще минем от 200 души публика на 800 и много се гордеем с това. За 2019 смеем да твърдим, че вече сме планирали половината година и имаме голямото желание да издадем повече от една песен наведнъж. Целите ни са гигантски, но смятаме да ги осъществим.

JIN MONIC
Candy Coated

Инди-рок мухите в китарите им закръжиха около малък краткосвирещ албум, който с удоволствие си пускаме в студени дни, за да ни задържи на топло.


Идеята за Candy Coated тръгна съвсем случайно, по-късно навлезе в ежедневието ни, мотивира ни да изискваме повече от себе си и да бъдем по-различни от вчера. Вдъхнови ни и придоби смайващ за нас самите вид. Дали говорим за историята на бандата, или за конкретното парче няма значение – валидно е и за двете. Замисълът предвиждаше песента да има по-авангардна структура с изстрелващ припев по идея на Жоро (от Остава), с когото работим по продуцирането на албумите ни. Неслучайно Candy Coated е заглавието и на нашето ЕР. Записахме го с характерната ни упоритост да не търсим прекалена радиофоничност и масова употреба, а с идеята да стигнем до най-силното от себе си като артисти. Планираме през 2019 да се подчиним на вътрешното си желание за развитие, така че да предложим нови Jin Monic емоции.


NU/ANCE
Outer Space Creations

Нахлуха в 2018 с нов вокалист, а сиатълският му тембър пасна перфектно на инструменталите, които говорят за рокенрол класа, стигнала чак до светлините на Корея.


Процесът по написването на Outer Space Creations беше едно от най-сложните и интересни преживявания, които някога сме имали като банда. Парчето ясно показва как се чувствахме тогава и това се оказа началото на края. Всяка хватка е изпипана до последния детайл, но няма как иначе - това е песента, която изсвирихме за първи път заедно в новия състав, още при запознанството ни. С нея искахме да поемем в коренно различна посока и това е най-експерименталното парче за нас. Обърнахме студиото с краката нагоре и за първи път знаехме, че правим нещо различно, затова и станахме една идея по-смели в решенията, които взимаме. Фактът, че успяхме да я изкараме, докато бяхме в Корея на турне и хората на другия край на планетата я приеха с отворени обятия, говори много за нас и ни прави безкрайно щастливи (не чак до открития Космос, но поне до другия край Земята).

KREKHAUS
Hunt

ЕP-то им Odd One Out започна да чертае фънкарско блус приключение за ушите, което завърши в Sofia Live Club с чисто нови парчета - очакваме ги и тях записани през 2019.

 

Най-ранният запис на Hunt е от 2015, от едно мазе-склад, в което репетирахме тогава, а самата идея за песента е дори по-ранна. Вокалистът ни Георги имаше готов текст, по който искаше да работим и една вечер се събрахме, седнахме на масата и той започна да обяснява как си представя песента: "Абе, риф трябва да има, представи си Ричи Блекмор какво би изсвирил. Да има блус в него, ама не точно, ‘щото после ще е клубно. Все едно чуваш баса как кънти по стените". Това е може би най-ясната ни песен, тип класическо рок изпълнение, тъй като я свирим по началната идея с много малки разлики. Но си е ценна, защото някак маркира началото и носи ясно усещане за цялостност на бандата. За 2019 не искаме много - просто нещо, с което да си топлим репетиционната.

JEREMY?
Go or Fall

Тази година алтернативното в музиката им се настани за постоянно в много плейлисти, запечатани от втория албум и дългото им фестивално лято като хедлайнери.



Go or Fall е нещо като вик "на бой!". Послание да останем заедно. Когато имаш рок банда, но и на практика винаги, когато искаш да направиш нещо, не можеш да го направиш сам. Сравнението е с онази сцена от Смело сърце, в която Мел Гибсън надъхва малката, но смела шотландска армия да се бие до край и изкрещява култовото "Freeedooomm". Основното се казва във втората част на песента - това, че понякога мечтите са по-големи от времето, което е отредено човек да живее. Един живот не стига, трябват поне няколко, защото мечтите могат да живеят вечно. Но няколко може да значи и да живеем (и да паднем) заедно за една идея сега, днес, а не един по един, всеки сам срещу времето. 2018 беше много добра с нас, а сега чакаме 2019, през която искаме да се случи всичко, което предстои. Rock on!

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.