Музикален пътешественик

13 август 2015 текст Данислава Делчева
Тук не я познаваме така добре, както ни се иска. Защото Ирина Жекова–IRе купила отдавна билета си за навън. След няколко години в Париж, днес живее в Брюксел, а тези дни си почива и слуша фадо в Лисабон. Иначе с приятеля си Шарли Дален прави трип-фолк и смесва акустичната китара със звука на Балканите, Индия, Африка и – момент – предмети от бита на различни култури. Скоро ще чуем този микс на Беглика Фест, където ще изсвири за първи път и новото си ЕР – There Goes My Heart. Сега да видим какво е минало през сърцето на IRе по линията Варна-Европа и защо пълнените чушки са главен герой в сънищата й.


Спомняш ли си кога се отключи желанието ти да станеш музикант?
Отключи се в момента, когато се установих във Франция. Тогава в Париж попаднах в една танцова школа и започнах да танцувам фламенко, африкански танци, модерен балет. Покрай това се събуди и интересът ми към музиката, която звучеше в залата. Трябва да призная, обаче, че и в двете сфери не мога да се задържа само в един стил.

В музиката си използваш и предмети, които не са създадени за свирене. Как ги намираш?
С моя приятел Шарли открихме заедно тази любов към експериментирането със звуци. Всъщност всеки предмет може да изкара звук. Купихме афганистанския колан, който използваме, от антикварен магазин в Берлин, откъдето си взех и едно колие. В песента Ayo аз свиря на подобно бижу, а Шарли – на калимба, наричана още "пиано за палц". Харесвам също и звука на китайския капак, който похлупва тиганите уок. Спомням си как преди време с Шарли се озовахме в един китайски магазин в Париж и започнахме да пробваме различните капаци, а касиерката дойде да провери какво се случва. Беше много смешно, отне известно време докато разберат, че нямаме намерение да крадем, а просто пробваме какъв звук издават капаците.

Има ли концерт в историята ти, който винаги ще помниш?

Никога няма да забравя един концерт в Чайната в София, може би беше първият ми. Бях ужасно притеснена, защото публиката изобщо не реагираше, хората не ми ръкопляскаха и направо бях готова да се разплача, мислейки, че те не харесват музиката, която правя. През цялото време се чудех как да дам най-доброто от себе си, така че да ме усетят, а накрая се оказа, че те са били тихи от уважение, а не от безразличие. След концерта всички дойдоха да говорят с мен и разбрах, че страшно им е харесало и са били така впечатлени, че не са посмели да пляскат.

Ти си и учител по математика, това не е ли странно за един музикант?
Обичам да преподавам, баба ми е учителка по история и литература и може би съм наследила нещо от нея. Аз давам уроци по музика, математика и езици на деца и възрастни. Парадоксалното с математиката е, че макар да се води точна наука, според мен е доста неточна – винаги когато тръгнем да доказваме една теорема, казваме: "Да допуснем, че..." За математиката е важно да е под контрол. Общото между нея и музиката е, че точността и вдъхновението са еднакво необходими.

Кои са малките ритуали, без които денят ти не може?
Аз съм на периоди, но един от важните ми ритуали е сутрин като стана да си пиша разни неща. Записвам всичко, което ми минава през главата и после откривам върху тези страници много интересни идеи. За мен това е начин да освободя съзнанието си.

Докато живееше в Париж, кое беше любимото ти място в града?

Има едно малко бистро, което открих през последните години, името му се превежда като Ходещите по планетата. Намира се в 11 район, близо до Бастилията. Съвсем миниатюрно, но много красиво място, където можеш да опиташ невероятни френски вина и вкусна храна, лично подбирана от собственика, който понякога е и готвач, и сомелиер. Най-хубавото е, че са запазили старинния дух – къщата, в която се намира, е на около 400 години. Когато правехме там концерти, българската агитка винаги си резервираше маса и бутилка вино, имам страхотни спомени от тези вечери.

Като спомена храна, коя кухня ти е най-вкусна?

Откакто не живея в България много ми липсва нашата кухня и си мечтая за мамините гозби – пилешка супа, пържени тиквички, пълнените чушки на баба... Понякога ги сънувам и това е признак, че веднага трябва да си взема билет и да се върна, защото няма да издържа дълго. Иначе харесвам японската, индийската и китайската храна. Африканската също, но тя не е никак диетична. Често използват сосове на базата на фъстъчено масло, което доста утежнява яденето. Любимото ми африканско ястие се казва атиеке и представлява грис от маниока – поднасят го с печено пиле на скара и доматен сос с чушки и лук.

Пътуваш често с влак, какво те привлича в този тип пътешествия?

Обичам да се движа с влак, защото го свързвам с детството ми. Като малка всяко лято пътувах от Варна до Ловеч, където майка ми ме оставяше да прекарам ваканцията. И това за мен беше символ на новото и свободата. Другото хубаво нещо на тези пътешествия е, че срещаш хора с всякакви истории. Последния път се запознах с една жена, която се занимаваше с европейски програми, но в същото време беше много духовита и ни разсмиваше в продължение на 3 часа. После към нас се присъединиха студент по икономика и учителка от Каспичан и беше толкова весело, че не усетихме пътя. Като стигнахме Белоградчик, в купето влязоха трима дядовци, които говореха само за ТКЗС, за добиви и крави – влакът беше като машина на времето, те сякаш отказваха да видят реалността и бяха останали завинаги в 60-те години.

Пазиш ли предмети от местата, които си посетила? Какво никога не би изхвърлила?
Когато пътувам, най-често си купувам инструменти. Иначе винаги ще пазя един красив свещник, който ми е спомен от Португалия. Много харесвам и дрехите, които обличат жените в тази страна. Южняшкият стил ми допада и все още нося една рокля в цвят корал, която там ми подариха.

Има ли нещо, от което истински се страхуваш?
Това, от което най-много се страхувам, е да не престана да се движа напред. Каквото и да се случи, ние продължаваме да живеем и въздухът, който дишаме, всеки път е нов. Знам, че винаги има нещо, което ти дава свеж импулс и понякога трябва да ги има и моментите, в които да останеш на едно място и да се подготвиш за промяната, която те очаква. Аз се зареждам, когато съм сред природата, имам нужда от простота. Понякога е достатъчно само да ядеш, да спиш, да седнеш на някоя пейка да се припичаш на слънце. Котките също ме зареждат, много са смешни. Те изразяват една философия, която много ми допада – че не ти е нужно много, за да бъдеш щастлив.

IRе открива Беглика Фест на 27 август. Фестивалът продължава до 30 август край язовир Голям Беглик в Родопите
facebook.com/music.ire
fest.beglika.org

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.