Плейлистът на Георги Георгиев



27 август 2015 текст Данислава Делчева, снимки Ралица Димитрова
Първо се извиняваме на Жоро от Остава, както всички го наричаме, че докато ни разказваше как се задига голф двойка в Перник, му сложиха скоба и олекна с 30 лева. Лош късмет, обаче разговорът ни си струваше. Слушаме песни, писани от него, повече от 15 години, но днес музиката на масата ни в Билкова тръгва чак от 70-те и до последното парче сочи пътя, по който е минал. В петък предстои да чуем и докъде е стигнал – Остава ще свирят за първи път новия си албум в Маймунарника. Поседнете с нас тук преди да се видим там.


Песента, която слушах вкъщи като малък
Щурците – Сватбен ден
Това парче е от периода, в който бях решил, че искам да се занимавам с музика, но още не умеех да свиря на китара, а съседът ми отсреща можеше. Главната ми цел тогава беше да накарам нашите да ми вземат една. Това продължи много дълго, но тъй като бях пълен отличник, в един момент нямаше как да ми откажат. А и все пак съм от Казанлък, където се намираше единственото предприятие за китари Кремона. Помня как преди това ги врънках да купим грамофон и те взеха един огромен шкаф Акорд, с рафт за плочите отдолу и радио по средата. Може би втората или третата плоча, която си купих, беше на Щурците, а песента я асоциирам с началото на интереса ми към рокенрола. Имаше едно румънско радио, по което вървеше рок предаване всяка неделя от 14:00 до 17:00 на средни вълни – ту изчезва, ту се появява, все едно от Космоса идва. Обаче водещият беше много куул, с готин глас и постоянно пускаше Uriah Heep, Deep Purple, Led Zeppelin.

Песента, която свързвам с тийнейджърските години

Queen – Radio Gaga
Запалих се по музиката, когато бях ученик и се появиха гаражите с касетъчни декове. Там идваше новата музика с описи на ръка – ти слушаш, избираш си и поръчваш запис на касетка. По това време ме грабнаха модните за началото на 80-те Queen, Pink Floyd и Mаrillion. Впечатлявах се от красотата и мащаба им, от това, че музиката може да бъде толкова пълно и обемно нещо, което минава отвъд самата нея и ти позволява да откриваш други, нови светове. Всеки ден ходех до любимия гараж, ровех се, пусках си музика, избирах и давах всичките си пари за записи.

Песента, която ми се иска аз да бях написал
Nirvana – In Bloom
За мен Кърт Кобейн е Джон Ленън на 90-те. Откакто ги няма Nirvana, колкото повече време минава, толкова по-голяма нужда изпитвам от такава енергия като тяхната. Една поп мелодия, съчетана с много пънк и рок, това е взривоопасно! Когато групата беше на върха, така ни беше писнало от тях, че казвахме: "Айде стига вече!", но сега нуждата от такъв тип емоция ескалира и все по-често искам да си пускам песните на Кърт Кобейн. Това ми стига, без да анализирам.

Песента, която ме подсеща за позорни истории
Остава – Мини тяло
В началото с момчетата от Остава бяхме доста по-агресивни, предвид количеството алкохол, което се изпиваше. Бяхме млади. Но някак сме вярвали в това, което правим, независимо че сме попадали на всякакви случайни места, където работата е стигала до бой или е било доста унизително. Имаше едно такова място в Пловдив, до Културния дом: преди повече от 15 години свирихме там за първи път, звукът беше отвратителен, а хората вътре – само метъли. Нямаше вариант да харесат дори една стотна от музиката ни. Започнаха да ни подвикват и освиркват, аз се ядосах и по време на концерта им казах: "Айде бе, няма да ви свирим в тъпата метълска кръчма!". Не знам как ме изтърпяха, почти да станем на кълбета. Смешното е, че преди месец-два срещнах един човек в Пловдивския театър, който ми каза: "Помниш ли как се скарахме в онзи клуб преди 15 години? Това бях аз!"

Песента, която никога няма да ми омръзне
The Beatles – Across the Universe
Тази песен е ужасно красива – само Джон може да измисля такива парчета, които са много химнови и може цял хор да ги пее, но без брутално да ти каже: "Ето сега, пейте всички и пляскайте с ръце!". На мен нещата не ми омръзват лесно, бързо се адаптирам. Доволен съм, че намирам време да играя тенис, да пия вино с приятели и че вече не употребявам твърд алкохол. Тенисът мe вади от депресивните състояния, отдавна ми е станал навик и необходимост. Когато свирим в друг град, ако си имам партньори, дори да съм си легнал късно след участието, се уговаряме за сутринта и в 8-9:00 вече съм на корта за един час. В началото ми се спи, но след 15 минути се разбуждам, а след мача съм като нов. Иначе като гледам тенис, викам, псувам, троша. Такъв ми е характерът – ако Гришо играе и стига вече финалния сет, но влиза в тайбрек, аз излизам някъде и се връщам след 15 минути. Не искам да го гледам, не мога да понеса тайбрека на Григор! Снощи гледах Джокович и Федерер, но иначе съм супер фен на Ноле.

Песента, която си пускам на път
Moderat – Bad Kingdom

Падам си по електронни парчета, в които има пеене – Aparat, Moderat, Underworld. Действа ми успокояващо. Преди няколко години трябваше да свирим в Пернишкия театър, аз карах един голф двойка и със Свилен тръгваме натам. След Владая цялата кола се пълни с дим за две секунди! Спрях, защото мислех, че ще експлоадираме, но се оказа, че радиаторът се е спукал и колата прегрява. До Перник оставаха още 10км, вече закъснявахме, а сега трябваше и да охлаждаме голфа. И ние какво правим? Караме един километър, пълним туби с вода, сипваме ги в радиатора, минаваме 800 метра, тя изтича, и така до Перник колата стана на нищо. Бях я оставил в центъра на града и на другия ден, след концерта, отивам да си я взема, а нея я няма! Така че това за Перник и голфовете е истина. Колата изобщо не вървеше, сигурно е била разфасована и качена на някоя каруца.

Песента, която чух в точния момент
Foals – What Went Down

Онзи ден се качвам в колата, в отвратително настроение съм и си пускам Z Rock. Вървеше едно парче на Pearl Jam, след което Елена Розберг пусна What Went Down, за да закрие предаването – надупих радиото до край и като най-големите селяни отворих прозорците да гледам реакцията. Нямаше никаква реакция...

Песента, която ми напомня за любимото ми място
Остава – Един ден
Измислих тази песен и записах демото само за ден на едно от любимите ми места – моето село в Търновския балкан, където още стои къщата на прадядо ми. Обичам да ходя от време на време, дори имах този навик веднъж в годината да си взема лаптоп, китара, усилвател и да отида там, да ходя за риба, да си мисля музикални идеи. Много е хубаво усещането, когато измислиш нещо и си кажеш: "Ето това колко е яко!", и всичко да ти е под ръка, за да го запазиш, да не го изпуснеш. Ако тогава бяха минали няколко часа, със сигурност тази пеен нямаше да я има, щях да съм я забравил.

Остава са в Маймунарника на 28 август, 20:00, 10лв от eventim.bg, 15лв на място
ostava.com
facebook.com/ostava

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.