Плейлистът на Мария Каракушева



17 септември 2015 текст Данислава Делчева, снимки Момчил Христов
Първо извади класиката от строгото петолиние и я смеси с хаус и джаз по своя рецепта – в проектите си Classic in the House и Classic in the Jazz. След това заедно с Пламена Гиргинова ни показа как звучи поп музиката в аранжимент за пиано и оперно пеене. Сега хващаме Мария Каракушева да репетира задъхано за концерта си на 25 септември, на който ще чуем нейни авторски пиеси и Концерт за пиано и оркестър от Ференц Лист. Дали обаче композиторите водят и в личния плейлист на една пианистка, или преднината е за рок звездите? Сядаме тихо и слушаме сега.


Песента, която ми напомня за родителите ми
Cleo's Mood – Junior Walker
Баща ми обожава джаз и соул. Мекото звучене на саксофона винаги ме отпуска и ме подсеща за вечерите, в които той пуска музика от онези отминали епохи, когато качеството и стойността на посланието са били на първо място. Родителите ми общуваха с мен като с възрастен, настояваха много да се науча да различавам хората и техните намерения – да си правя изводите кой как е възпитан и по какъв начин се държи с околните. Никога няма да забравя колко често ми повтаряха да се боря, да вярвам в себе си и да не се предавам. А ако се проваля някога – да не се разочаровам, а да помисля защо се е случило така и да преценя сама дали да опитам отново.

Песента, която слушах вкъщи като малка
Michael Jackson – Billie Jean
Това за мен е едно от най-великите поп парчета на всички времена. Толкова е отвъд, толкова е непреходно, че понякога ми се иска отново да съм си в детската стая и да въртя Billie Jean десетки пъти, докато не се изтощят батериите на уокмена ми. Като малка аз бях детето, което винаги свиреше пред класа в час по музика и на празниците на училището. Бях много висока, но ако сега тези 185 см са по-скоро предимство, по онова време не ми помагаха много, освен във волейбола. Прекарвах цели дни, седмици и месеци пред пианото. Честно, от свирене не ми оставаше време за нищо друго, но не се отказах, дори когато беше най-трудно. Не обичах кукли, обаче плюшените играчки ми бяха слабост. Любимият ми спомен е как след урок по пиано получавам плюшена играчка, бях събрала цяла зоологическа градина. Интересното е, че нямах типичните тийн плакати по стените, а слагах на пианото снимка на композитора, чието произведение разучавах в този момент.

Песента, която ми се е "случвала"
Coldplay – Paradise
Може би е твърде тривиален избор, а и аз лично имам други фаворити на групата, но истината е, че точно тази история ми се е случвала – приликите с текста на песента са направо впечатляващи! Това е много лична история – за очакванията ти към света и към околните и за момента, в който се чувстваш наивен, защото представите и желанията ти не са съвместими с действителността.

Песента, която слушам винаги на път
Red Hot Chili Peppers – Californication
RHCP някак винаги успяват да попаднат в колата ми, когато тръгна за Италия или Гърция. Този навик се прехвърли и към телефона ми по време на полет – слагам слушалките още преди да съм стигнала летището и прекарвам дългите часове с някой от любимите им албуми. Много е зареждащо и съм сигурна, че не съм единствената, на която Антъни влияе по този начин. Иначе пътят често ме води в Италия, обожавам я – всеки град, всяко селце, всеки отделен регион е очарователен. Най-хубавото е, че през всеки сезон усещането е различно, затова и посещавам едни и същи места в различни моменти от годината. Напоследък все повече ценя географската ни близост с Гърция, която също намирам за летен рай, дори и за селски туризъм в северната є част. Тази година обаче ще се запомни главно с две пътувания до Ибиса и едно до екзотичния Хонг Конг, където се запознах с интересни хора и дори планирам музикални колаборации с изпълнители от там.

Песента, която винаги ме вдига
Dennis Ferrer – Hey Hey
Никога няма да забравя онази зима, когато Денис Ферер дойде от Ню Йорк, за да пуска в Червило, малко след като беше извадил този тотален хит. Партито беше страшно впечатляващо и оттогава, винаги щом чуя това парче, се сещам за емоциите от онази нощ, в която танцувахме до сутринта.

Песента, която дълго ме преследваше
Janko Nilovic – In the Space
Всъщност това е липсващото звено между сръбския джаз и Jay-Z. Чух семпъл от това парче в D.O.A. на рапъра (от албума му Blueprint III) и си казах, че добрите попадения никога не остават незабелязани. Много месеци ми се набиваше в главата и си го тананиках, преди после да чуя песента на Jay-Z по радиото. Обичам да чета на фона на такава музика, помага ми да си представя още по-живо героите и действието.

Песента, която ми е вкусна

The Roots – I Don't Care ft. Dom

Страхотна смесица от бийтове и мелодия. По същия начин си представям и повечето кулинарни вкусотии – баланс между отделните съставки, който носи удоволствие на небцето. Обичам да готвя и често експериментирам, но поради липса на време напоследък залагам на много бързи рецепти. Правя един светкавичен суров десерт: пускам в блендера добре узряло авокадо, два малки банана (нарязани и замразени предварително), сурово какао и мед или кленов сироп на вкус. Аз го харесвам много какаово, защото ми дава сила и енергия за цял ден.

Песента, която никога няма да ми омръзне

Nina Simone – Feeling Good
Това е песен, която ти действа като хубаво вино: предвкусваш какво ще последва, обгръща те, завладява те и те пренася в някакво друго състояние. Причината да не ми омръзва е, че винаги, когато съм извън релси, Нина Симон успява да ме върне в правилния път и ритъм. А извън релси ме вадят несправедливостта, арогантността и лошото възпитание – може би твърде рано разбираме, че на този свят никой не ти е обещавал нищо справедливо.

Концертът на Мария Каракушева е на 25 септември от 19:00 в зала 4 на БИАД (ул. Раковски 108)

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.