Плейлистът на Мила Михова



24 септември 2015 текст и снимки Севда Семер
Прекарайте с нея 15 минути и ще ви стане ясно: това, че Мила се вдъхновява от певици като природни стихии, страшно й личи. Чухте ли онзи глас, който удря в началото на Квартет на Явор Гърдев – е, нейният е. Освен че пее опера, занимава се с фондацията за млади певци на майка си (примата Дарина Такова) и се състезава в конкурси по света, тя пуска на партита и пише със жестоко чувство за хумор (както и чете – само я чуйте в Пощенска кутия за приказки). Срещаме я, докато репетира за концерта си на фестивала Пиано Екстраваганца на 26 септември, но темата ни излиза далече от нотния лист на операта – днес Мила пуска музика за нас в гигантския диапазон от Роси Кирилова до Арета Франклин. Ръцете горе на цветя!


Песента, която звучеше често вкъщи, когато бях малка
Edith Piaf – Milord
Освен че майка ми е оперна певица, баща ми свири на кларинет и саксофон – ясно е, че вкъщи се слушаше предимно класическа музика. Едит Пиаф обаче е любимата певица на майка ми и свързвам Milord с нейни връщания в България след дълъг път, когато сутрин се суетяхме из къщата и звучеше тази песен. Днес продължава да ми е много емоционална, пък и харесвам историята на Едит Пиаф – в нейния живот всичко обичайно за останалите е на втори план, основното е работата й. Като дете на двама музиканти, които са по същия начин, и аз го изживявам за себе си. Работата те пристрастява и обсебва, но това всъщност е страшно хубаво, когато я обичаш.

Песента, която ми се иска аз да бях написала
David Bowie – Starman

Сещам се как Грейс Джоунс говори за музиканти като Мадона, Лейди Гага, Майли Сайръс и обяснява: "Аз нямам какво да кажа за тях, те трябва да говорят за мен, понеже те се правят на мен". И самата тя обаче, а и много други в поп музиката, изобщо нямаше да са същите без Дейвид Боуи – и в музикално отношение, и във визуалната революция, и всякак. Тази сила страшно ми харесва, защото в оперното пеене няма такова нещо – ние пеем арии на три века, да бъдеш откривател и да движиш изкуството напред е много сложно. Случва се, разбира се, но трудно.

Песента, с която загрявам за парти
Junior Senior – Move Your Feet
Тази песен трябва да се чуе и всичко става ясно, няма какво повече да се добави – ритъмът те заразява. Не само като загрявам за парти, слушам я и като съм на бягащата пътека, когато трябва да стигна бързо до някъде, или като ми се танцува вкъщи. Дори да съм сама, хич не се замислям, понякога просто трябва да си потанцуваш. Имаше един момент, в който на партитата в този град никой не помръдваше, май всички го помним този странен, странен период – хората седяха и се гледаха, беше адски досадно. Сега е друго вече, има къде да потанцуваш и да не си сам.

Песента, която малко ме е срам, че харесвам
Росица Кирилова – Боса по асфалта
Като изключим Let’s Dance, това е единствената песен, която ме е изкарвала от тоалетната, за да тичам да танцувам. Беше една от вечерите в Butcher’s, когато Clipper от Disco Comrades пусна Боса по асфалта на съвсем истинско, стандартно, итало-диско и хипстър парти. Беше велико. Песента е просто безумна: българска естрада с опити за синт поп, а и текстът е един... Роси Кирилова е основател и първи представител на жанра артистично-мелодичен шепот, то тук глас няма – има едно едва доловимо мяу-мяу. Обичам да я пускам и аз на Shame Songs, партито за срамни песни, и съвсем отговорно мога да заявя, че никъде не се полудява така, както се случва на тази песен. Пообиколила съм разни клубове и тук, и навън, но никога не съм виждала такова мятане на ръце във въздуха и пеене с пълно гърло. И – изненада, абсолютно всичките ти приятели знаят текста наизуст.

Песента, заради която поисках да пея
Aretha Franklin – Respect

Трудно е да се избере тук – майка ми твърди, че съм започнала да пея, преди да говоря. Все разправя, че на шест месеца съм припявала на Сънчо. Като дете ме пробваха по разни детски хорове, но там ми казваха, че не ставам – гласът ми бил много силен, прекалено съм се чувала, разни такива. После пях джаз, но мечтата ми като малка беше да стана световноизвестна поп или соул звезда – виждах се с няколко награди Грами и с клипове по MTV. Мислех си как ще пея като Арета Франклин, а хората ще си изтръгват сърцата, толкова ще е силна емоцията... Е, не стана точно така, обаче тази жена пак ми е вдъхновение – тя е направо необуздана природна сила. Вижте й концертите – има певици, които са много обрани на сцената, но Арета е като пусната от клетка, няма никакъв контрол.

Песента, която ми е супер секси
Rhye – Open
Имам една приятелка от Черна Гора, най-смешният човек на света, която веднъж ми каза: "Като пусна Бионсе вкъщи, гаджето ми знае, че ще се прави секс". Окей, супер, ама аз не си го представям точно така. За мен няма нищо по-чувствено от тази песен и изобщо целия албум на Rhye. Фантастичен е, в него има истинска еротика, със заряд, а не тип Justify My Love. И всичко идва от гласа на вокала.

Песента, която свързвам с най-добрия си приятел
KC & The Sunshine Band – Shake Your Booty
Той се казва Радослав, инженерен дизайнер е и живее в Ротердам. Ето това е един абсолютен Starman като от песента на Боуи. Ако видиш някой да свети по улиците – значи Радослав се е прибрал. Той много обича диско и има неподражаем стил на танцуване. Рисува цветя с ръцете си и изобщо е толкова пластичен, че докато го гледаш, забравяш, че и той скелет носи. А, и освен това е от Бургас, което, честна дума, много определя нещата. Понякога не се чуваме цели месеци, после за трийсет секунди си казваме "аз това направих, аз онова" и продължаваме оттам, където сме приключили миналия път. Той е извънземно диско същество, това е точното определение.

Песента, която бих пуснала на целия свят на рождения си ден

Devendra Banhart – I Feel Just Like a Child

"I feel just like a child", защото съм родена на първи юни. А и не само, песента просто много ми отговаря и наистина тогава я пускам постоянно. На рождения си ден съм непоносима, искам всички да знаят, че съм родена днес, буквално се будя и пляскам с ръце. На 28 съм, обаче не – като ми дойде рожденият ден, ставам пълно дете. А дори не държа да празнувам по някакъв див начин. Всъщност единственото, което искам в този ден, е да се видя на дълъг обяд с родителите и близките си и да не бързаме за никъде.

Концертът на Мила Михова и Борислава Танева по музика на Артур Лурие е на 26 септември от 19:30 в Централен военен клуб, 10/12лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.