Тежък бизнес

31 август 2007 текст Никола Шахпазов, снимки Илиян Ружин
Александър Бояджиев е основна фигура в българската хардкор сцена. Вокалист е на Last Hope – една от най-сериозните банди наоколо, води тематичното предаване Panic Attack по Тангра Мега Рок, а често ни дава повод за шумна веселба покрай организираните от неговата агенция Re-Act концерти на банди като Agnostic Front и Hatebreed. За 10 септември ни е подготвил първата визита на пънк рок законодателите NO FX плюс тежкотоварните Ignite. За тях ще си говорим в следващия брой, сега слушаме Сашо за концертния живот, силата на идеите и хадкора като духовна храна.


Ясно е, че организирането на концерти не е лесна работа и, предполагам, първите ви стъпки са били особено трудни. Сега по-леко ли се получават нещата?
Почнахме от нулата, не знаехме абсолютно нищо. Когато основахме Last Hope в средата на 90-те, в София нямаше кой да организира концерти за нас и нашето обкръжение, затова правехме всичко сами. След време създадохме букинг агенцията Re-Act, като основната идея беше моя и на барабаниста на Last Hope Косьо. Започнахме като пълни аматьори – това изобщо не искам да го крия, но с течение на времето се учехме и правим нещата все по-добре. В началото организирахме концерти на български хардкор банди, впоследствие започнахме да каним и чужди групи и днес това ни е основно занимание.

Освен Re-Act има ли всъщност друг, който да организира хардкор и пънк концерти тук?
Има хора, които работят в тази насока, и сме приятели с почти всички. Всъщност те не са особено много. Защото у нас няма особено добра почва за подобни букинг компании – това не е суперпечеливш бизнес, не е привлекателен за хората, даже точно обратното.

Именно защото не е най-печелившият бизнес, какво ви кара да се занимавате с него вече повече от десет години?
Страстта към музиката, това ни е в сърцата. Ако не го направим ние, то кой? Това е добре и за нас, и за другите на тази сцена – така че ние се стараем заради себе си, и заради нашето семейство.

Имало ли е някога момент, когато сте си мислили, че усилията не си струват?
Определено е имало неприятни моменти, губили сме много пари, случвали са се нелогични неща – каним голяма, яка банда, обаче не идват достатъчно хора въпреки известността на групата. Тук хората не обичат да дават пари за концерти, предпочитат да ги изпият и изпушат. Тази тема е банална... Хубаво е и тук да се развие концертна култура като в Западна Европа – там хората са свикнали да дават пари за подобни културни мероприятия, защото това си е малко или много духовна храна. Колкото и странно да звучи в хардкор аспект. Но продължаваме. Така или иначе, това си е нашият избор – аз не се оплаквам.

Едва ли обаче само желанието е достатъчно. Доста хора, при това с по-сериозни финансови възможности, се провалиха и се отказаха след 1-2 организирани концерта.
Разбира се, не става само с желание. Нужно е да познаваш добре материята, да имаш опит. Иначе стават грешки. Хората се отдръпват, когато нещо не се случи – обявяваш, рекламираш, концертът се проваля, а дори и не връщаш парите на хората. Или пък се случва, но звукът не е на ниво, организацията е лоша, затова повечето хора вече си имат едно наум. Това рефлектира и върху имиджа на България, вследствие много по-трудно убеждаваш чуждите агенции, когато преговаряш с тях за концертна дата. Въобще липсата на опит и големите амбиции водят до големи провали.

А вашите амбиции докъде стигат?
В Re-Act нямаме някакви грандиозни амбиции, нито идеи да правим мащабни мероприятия за разлика от много други хора. Имаме си нашата ниша и конкретна идея за музикални събития. Всяка жаба да си знае гьола.

Какви усилия са нужни, за да култивираш нова музикална сцена в България?
Това не е нещо, което правя само аз. В Re-Act сме заедно с Косьо, а във всичко участват и много други. В началото можех да преброя на пръстите на едната ръка или най-много на двете хората, замесени в сцената. Мога спокойно да кажа, че това, което постигнахме впоследствие, го създадохме ние – цялата общност. Винаги е приятно, когато на концерт виждам деца, които очевидно не знаят абсолютно нищо за хардкора, но са заредени с ентусиазъм и очевидно им е интересно. Те почват да се интересуват и откриват един съвсем нов свят, съвсем нови групи. Това за нас е победа, независимо дали ще продължат да слушат точно хардкор или някакъв друг музикален жанр. Защото другата алтернатива е ясна – гюбеци по масите в Sin City. Борбата продължава!

Няма как да подминем основната ти група Last Hope. Последният ви албум се казва Test of Time. Е, как премина групата изпитанието на времето?
Ами, този албум също е едно постижение в продължаващото изпитание на времето. Все пак свирим от 1994-1995 и сме преминали през какво ли не – през хубави и лоши моменти, но сме останали заедно и вървим напред. Идеята не се е променила, ние сме 100% хардкор група, но както всеки, бихме искали да се развиваме. Мисля, че точно това правим.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.