7 момента на Армавени Стоянова

4 декември 2014
И една изложба на фини бижута, която превръща косата в обект на привличането. Някога прихващали ли сте небрежно кока си с молив? Вече имате златен заместител.


Понякога бъркаме ударението в името й (в арменското Армавени то пада на "и"), но е в полезрението ни отдавна. Като стилист – първо в рекламата, а после и в модните списания. След това като специалист по костюмите в киното (има награда за Цветът на Хамелеона, а последно облича краткия филм на Кеворк Асланян Как да надебелеем здравословно, още в предстартов етап). Армавени обича работата си заради екипната сила и сложния фокус да визуализираш чужди идеи, но иска да прави и нещо свое сама – без надзор и коректор. „Избухва” преди три години, когато първият пръстен с неин дизайн се материализира от 18-каратово злато. Бижутата є (вече над 100 модела) са с перфектна ръчна изработка, но носят настроението на онези импровизирани украшения, които като деца сглобяваме от подръчни материали. Да го кажем така – това са бижута, които харесваш мигновено, купуваш търпеливо и носиш постоянно като незабележим отличителен знак. Ето я и жената, която ги създава – без корекции.

Моментът, в който разбра, че си пораснала.
Мисля, че това беше моментът, в който се влюбих за първи път. След това нищо не беше същото. Тогава не знаех, че пораствам и че се променям безвъзвратно и непоправимо, завинаги. Сега, връщайки се назад във времето, много ярко си спомням, как когато бях на 9 скачах от една бетонна постройка много пъти. Казвах си: "Колко е хубаво да си на 9, никога не искам да пораствам, това е най-хубавата възраст".

Моментът на истинско щастие, който няма да забравиш.
Да си призная честно, аз по природа съм щастлив човек. Един от най-щастливите ми моменти беше едно пътуване из Сицилия с моя любим. Обиколихме целия остров с малко сладко фиатче, слушахме италианска музика и учехме видовете риби на различни сицилиански диалекти. Чувствам се щастлива с моето семейство. Винаги, когато дъщеря ми се засмее, изпитвам истинско щастие. (Дъщерята е Амира, на пет месеца – бел. ред.)

Моментът, в който излезе от зоната си на комфорт.

Всеки път, когато снимам филм, излизам от зоната си на комфорт в буквален смисъл. Тогава всичко се променя, аз самата съм различна, дори организирана. Последният път ми казаха, че и немските художнички по костюмите не се държат по този начин. Приех го като комплимент и продължих напред. Имам още много да уча... Все пак предпочитам, колегите ми да ми приписват италиански манталитет.

Моментът, в който срещна един от най-важните хора в живота си.
Това наистина беше момент, даже направо си беше миг. Седях с един колега на витрината в Supa Star на Шишман. И както си говорехме, по улицата мина най-важният човек в живота ми. Погледна ме за секунда и ме подмина. И то заради някаква група испанци, които му махали от съседния вход. По-късно, разбрал къде живея (благодарение на друг мой колега, чиито инициали са П.Ч.), ми остави букет цветя на входната врата с тотално неразгадаемо послание с почерк тип медицинска сестра от 14 ДКЦ и забързан художник около 50-те, взети заедно. Спотаен в тъмното изчакал да благоволя да си взема букета след около един астрономически час – или 57 години, ако питате него.

Моментът, в който започна да правиш бижута.
Това беше една сутрин. Събудих се след много ярък сън, в който разглеждах бижута, които разказват причудливи, цветни истории. Три часа по-късно се озовах на пода с 10 макета на бижута и зарината от всякакви бурмички, иглички, кончета и други метални и неметални неща с умалителни имена.

Моментът, в който се изненада от себе си.
Това, което много ме изненада е колко естествено за мен е да бъда майка. Чувствам го така, както дишането – толкова нормално. И физически, и емоционално. Мисля, че това важи за всяка жена. Мога да сложа знак за равенство между жена и майка. Преди това нямах никаква представа какво ми предстои. Мислех си, че ще трябва да правя това и онова, но никога, никога, никога не съм и подозирала, че всъщност съм родена такава.

Моментът, в който скочи със затворени очи.
О, това ми е любим момент. Обичам да скачам със затворени очи, защото когато не знам какво ми предстои, ентусиазмът ми достига до неузнаваемост. Тогава съм най-смела, непредубедена и силна. Например, спомням си, че преди да започна работата си по първия ми пълнометражен филм, изобщо нямах представа с какво се захващам. Не знаех дали ще се справя, но не ме беше страх, точно защото не познавах естеството на работата. Беше страхотно!

Новите пръчици за коса и бижута от предишни колекции на Армавени Стоянова са в галерия Sabai от 5 декември в обща изложба с фотографии на Яна Лозева.
Ще ги откриете и на коледния базар в Betahaus на 6 декември
.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.