Линии без край

12 февруари 2015 текст и снимки Севда Семер
Харесваме го от 33 години. Е, това е малка шега, защото се запознахме лично онзи ден, но Недялко Иванов-Нечо рисува почти от толкова време. За рождения си ден открива изложба от 33 илюстрации, подписани наскоро, която сега разглеждаме в аванс.


Преди години учителят му по графика казва, че рисунките му изглеждат случайни, без предварителен план. Нечо дълго се съпротивлява, обяснявайки колко мисъл е вложил във всяка от графиките си. Днес вече е готов да се съгласи. Извървял е дълъг път от рисунките, които прави в гимназията, до тези, които виждаме в момента, но едно си остава същото – когато сяда да работи, той просто следва историята на линиите. Без план и често без ясна първоначална идея, слага молива върху листа и оставя щрихите да се разплитат сами.

Нечо е илюстратор, който се подписва под забавни, леко комиксови рисунки на хора. Историята му е историята на всяко дете – рисува много от малък, но, за разлика от повечето от нас, не е спрял и до днес. В гимназията и годините след това използва платната, за да "изкарва демоните си през тях", но сега вече иска да вдъхновява, така че посяга по-често към светлите бои. Образно казано, естествено, защото илюстрациите му са предимно дигитални. Известно време се занимава с живопис и рисуване върху бижута, докато не открива сладката свобода на бутона Undo на таблета си. В страницата му ще видите различните пътища, по които поемат персонажите – често въображението му се разклонява в поне четири посоки от една-единствена скица. Някой герой може да се окаже моряк, цирков артист или музикант, преди да стигне до истинското си превъплъщение. Нечо си играе с детайлите, фона, общото настроение – оттук просто няма път назад към миризмата на разредител и чакането на боята. И тази свобода е важна за него, защото е приел, че не е от онези художници, които рисуват всеки ден по няколко часа – той вярва на вдъхновението, вместо на дисциплината. Когато се затвори вкъщи с единствената цел да рисува, най-много облегнатите на стената укулеле или китара да започнат да му се струват пет пъти по-изкушаващи. Обаче пък как му се получава, когато рисува набързо в обедната почивка…

Вдъхновението си Нечо събира малко по малко с години – от няколко задължителни художници през албуми на кой ли не до пътувания по света. Като студент посещава биеналета за съвременно изкуство и известния панаир на детската книга в Болония, който го тласка в днешната посока. Може би затова илюстрациите му толкова приличат на онзи тип детски книги, който се молим да виждаме по-често. Засега не е сигурен какво би се получило, ако сам се захване с такъв проект, така че не бърза. Следва търпеливо траекторията на молива си и една проста истина – прави това, което обичаш, и нещата ще се наредят сами. Дори да не си сигурен накъде те водят линиите и дали морякът няма да е първо музикант.

Изложбата на Нечо Тридесет и три се открива в SOHO на 18 февруари от 19:00 и продължава до 19 март.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.