7 момента на Кирил Златков

28 януари 2016
Диригент на шрифтове, който владее и други висши инструменти – графика, живопис, дизайн на книги и плакати. Рисуваната от него (и писана от Зорница Христова) Когато искам да мълча е цялата в тихи тонове и жестоки мечки, които и без думи казват, че за добрата детска книга няма възраст.


Затова и илюстрация от нея седи в офиса ни вече година, а от библиотеката пък често вадим да погледаме Избрани произведения на Даниил Хармс, пак рисувана от Кирил. Какво друго да кажем за човека, когото познаваме по слух и от пет квадратни сантиметра илюстрация – оставяме го да говори сам.

Моментът, когато откриваш поезия в типографията
Буквите имат свой звук. Моментът на поезията е и моментът на музиката в типографията – ако чуя мелодия още в началото на работата, това е неописуемо вълнение, разбирам, че се е получила хармония между знаците и звуците. Оттам нататък започва истинската (дълга и тежка) работа, оркестрирането и аранжиментите. Не винаги резултатът е завършена песен или симфония. По-важно е дали публиката чува нещо така, както аз го чувам.

Моментът, в който си каза "Това ще работя"
Май още не е настъпил. Опитвам да запазя любовни отношения с областите, в които се появявам. Живея постоянно на тръни – дали това, което правя в момента, ще ме заобича.

Моментът, в който искаш да мълчиш
Предпочитам да мълча винаги, когато ситуацията позволява. Говоренето ме прави уязвим и глупав, често страдам без никой да разбере, но това няма значение. Не обичам да говоря за себе си. Много по-важно е това, което наистина се случва, това, което е отпечатано или показано по удачен начин и има свой живот.

Моментът, който те зарежда с идеи
Разходки край морето и в планината, манастири, европейски градове и аз някъде там за малко.

Моментът, когато започваш да рисуваш
Рано сутрин или късно вечер. Почти винаги имам около себе си кафе и цигари. Трудно е да опиша как се чувствам, защото всички чувства се насочват към това, което правя.

Моментът, към който искаш да се връщаш отново и отново
22 юни. Летните дни и дългата есен. Повечето хубави моменти са там. Зимата и пролетта са едно дълго очакване, често е изнервящо, не съм сигурен дали имам нужда от диалектиката в природата.

Моментът, когато видиш корицата си в книжарницата
Винаги се вълнувам. Все едно да видиш детето как тича и се смее през голямото междучасие в двора на училището.

Кирил Златков е на behance.net/Rand0mAbstract

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.