По светло & по тъмно

28 януари 2016
Следим луминисцентния му спрей къде ли не из града – Glow си е наш графити артист и това е страшен късмет, защото искаме да го виждаме все повече. От подлез до огромна стена, графитите му светят денонощно, а от тях ни гледат тотеми, животни и епични ултравиолетови божества. Не че смятаме да му сваляме качулката, но ни стана интересно какво се върти в главата под нея – историята включва медитация, стрийтарт посред бял ден и един случаен спрей преди 15 години, от който и започваме.


Как реши да прехвърлиш рисунките си от хартия върху стена?
При мен нещата се случиха малко наобратно. Първият ми сблъсък със спрей беше доста импулсивен – едни приятелчета от блока бяха купили флакони и ме викнаха да ги изпръскаме. Нито знаехме какво ще правим, нито къде, но много се кефехме. Беше някъде през 2001. Чак след това започнах да рисувам на хартия – не ми отне много време да осъзная, че всъщност трябва да отделя сериозно внимание на скицата, преди да съм готов да се метна на стената.

Вашите как реагираха, като им каза какво правиш?
Беше тегаво, все още бях тинейджър и те хич не го приеха. За няколко години дори се наложи да действам по-скоро скришом, а докато успея да ги убедя, че е нещо смислено и добро за мен – и те да ме разберат – мина почти десетилетие. За щастие в един момент осъзнаха за какво става дума и сега имам пълната им подкрепа, за което съм много благодарен.

Правиш доста типография, кога се влюби в буквите?
Съвсем в началото на зарибяването ми, още тогава осъзнах, че буквата ме привлича със своята пълна свобода за интерпретация. Тя има уникалното свойство да бъде супер конкретен символ и в същия момент си остава напълно абстрактна форма. Въпреки че в процеса си на развитие пробвам да рисувам различни неща, със сигурност буквите остават най-голямата ми страст.

Кога можем да те засечем със спрей на някоя стена?
Постоянно ми се налага да рисувам "нелегално", тъй като в нашия град няма нито едно местенце, където да е разрешено от Общината (или каквато и да било подобна институция) да се реализираш като уличен артист. Пълно безумие! От друга страна обаче вече много рядко рисувам по тъмно – просто защото го правя много по-добре на светло. Научил съм се да преценявам ситуацията и мястото и да действам през деня. Е, винаги го има риска да се наложи да бягам малко, но какво пък – спортът изгражда.

В работите ти често има тотеми и духове, как се настройваш на една честота с тях?
Като остана сам, отделен на някое от любимите си места сред природата, и прекарам възможно най-много време там. Това е моят начин да презаредя батериите и да се вдъхновя за следващи проекти. Днешният ден е толкова интензивен и свръхнатоварен с информация, че за мен е абсолютно задължително хората да остават по-често сами със себе си в тишина.

Вероятно обичаш да се разхождаш и в града, поне за да си харесваш нови места за рисунки.

О, да, много обичам. Има два начина, по които изживявам града – пеша или на колело. И двата си имат своята различна динамика и усещане, както и различен саундтрак в слушалките ми. Когато съм с колелото, обичам да минавам през места, където никога не съм бил, да преоткривам. Докато пеша по-скоро обикалям познатите улички и ги разглеждам бавно в детайл.

Когато не си Glow, какво друго правиш?
Графитите отдавна се настаниха в живота ми фул тайм. Благодарен съм за това, че не ми се налага да работя в офис, а успявам да преживявам чрез нещата, които обичам да правя. Почти всеки, който ме познава, знае с какво се занимавам – качулката остава само за нелегалните акции и наглите фоторепортери. Когато не рисувам, обичам да къмпингувам гол или да съм сред природата с приятели. Особено сега, когато имам повече възможности за другата ми страст – фрийрайд, или екстремен сноуборд извън писта.

Често те виждаме в колаборации, какво ти харесва в работата с други артисти?

Това е най-яката част от рисуването изобщо. Процесът винаги е различен, подходът към измислянето и създаването на стена е уникален за всеки артист. Съвместната работа според мен е моментът, когато наистина се раждат най-неочакваните резултати. Имам един много любим термин – синергия. Уикипедия ще ви каже, че това е "взаимоотношение, при което полученият ефект е по-голям от сумата на индивидуалните ефекти".
 
Какво си мислиш, когато видиш своя работа завършена?
Дали наистина е завършена. Рядко имам ясна визия за завършеност на рисунките си. В повечето случаи започвам с груба идея и скица, нататък оставям рисуването да ме води. Обичам да се съобразявам с даденостите на стената или пространството, в което се намирам, и често чакам то самото да ми подскаже кога започвам да предобрям.

Кога най-често сядаш за скиците?
Имаше един период, в който бях решил да спазвам здравословния сън, но осъзнах, че няма как. Нощна птица съм, сядам да рисувам вечер след полунощ и откарвам до сутринта, ако зарядът е силен.

А когато зациклиш, какво ти помага?
Понякога е достатъчно просто да си пусна правилната музика за момента или да се видя с приятел, да покарам колело или да отида на фестивал на открито. Обичам също да правя йога и да медитирам – човек трябва да бъде буден за мига и нещата, които се случват около него.

Glow е на facebook.com/GLOVVV и instagram.com/glowgraff.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.