7 момента на Анета Иванова

14 юли 2016
Настроена е на арт мегахерци от хлапе – тръгва от блокчето и боичките, за да стигне до концептуалната фотография не много по-късно. Дългите експозиции постепенно прерастват в 2-3 преплетени кадъра, а днес експериментите й събират човешки профили с всичко от нежни венчелистчета до строги градски пейзажи, в които всеки вижда отражение на собствените си емоции.


Нещата й са влизали в три лични (в София и родната й Варна) и куп общи изложби, а в портфолиото й се трупат и като хоби, и по работа (илюстрира печатни издания и реклами, а наред с това строи и сайтове). Толкова от нас, ето коя е Анета през собствената й призма.

Моментът, когато най-после си купи фотоапарат

След първата заплата в живота ми. Бях на 16, сервирах на военни в почивна станция на морето и хич не ми пукаше от нищо, освен колко зуум да има новата ми машинка.

Моментът, в който сама стана най-добрият си модел
2012-та, аз и студентската ми стая в Германия, където бях по програмата Еразъм. Нямаше семейство, приятели и море и изведнъж останах сама със себе си и камерата между четири празни бели стени, идеални за снимане.

Моментът, когато за първи път изкара пари с фотографиите си

Преди 6-7 години някой купи мой принт от DeviantArt и спечелих крупната сума от два долара. След известно викане, подскачане и радване осъзнах, че няма как да си ги прибера – и досега не съм. Но емоцията от случката ме държа дълго и все още ясно си я спомням.

Моментът, в който нещата се случват твърде бързо
Когато от списание ти пишат в последния момент, че им трябват илюстрации за някоя статия. Тогава дните стават нощи, нощите – дни и усещаш, че си работил и на Коледа, и на Нова година, за да покриеш безумния краен срок. Но пък адски си заслужава.

Моментът, в който снимането е последното, което ти се прави
Когато ме помолят да запечатам събитие или ми кажат, че не съм истински фотограф, защото не "хващам" момента и не правя документални кадри. Тогава искам да си счупя апарата в главата и да не се занимавам повече, за да не ми се налага да се вписвам в рамките на нечии очаквания.

Моментът от деня, в който си най-продуктивна
След полунощ и когато всички са си легнали. Тогава имам времето да остана сама с мислите си и се раждат най-много идеи. Въпреки че напоследък ми се иска да ставам по-рано и да заместя късните моменти на вдъхновение с по-ранни – по изгрев, например.

Моментът, в който оставаш насаме с морето
В леден ден през февруари, когато вълните прескачат вълнолома и навън няма жива душа. Прибираш се мокър, премръзнал, щастлив и прероден. Всеки трябва да има поне една такава среща с морето през живота си.

Анета Иванова е на anetaivanova.com, behance.net/anetteivanova и
facebook.com/AnetaIvanovaPhotography

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.