14 момента на Елиза Иванова

1 септември 2016
Ако се случва да топлите креслото в киното до края на финалните надписи, може да сте забелязали името й – във филмите на Pixar! Не е въпрос на магия да попаднеш там. Елиза рисува про от 12-годишна, а на 17 вече е заминала за западния край на света, за да овладее правилата на движението – онези, които правят от статичните фигури действащи герои на екрана.


Тръгва си от CalArts (университет в Ел Ей, обучил доста от големите в рисуваното кино) с диплома по анимация и няколко готови филма, хванати от радара на студиото през 2010. Така от един стаж се стига естествено до Колите и Отвътре навън. Можем да продължим още с фактите, но по-добре да подадем молива на Елиза сама да нарисува пътя си от София до Сан Франциско – дълъг и цветен е, затова стъпките този път са цели 14.

Mоментът, когато започна да драскаш навсякъде
Не знам кога точно е било, но си спомням, че ми се прииска да стана добър художник, докато гледах как майка ми рисува едно страхотно момиче в стария ни апартамент в Младост. Бях в транс, сълзите ми напираха от вълнение и малко завист от таланта й. "Един ден и аз ще мога така", казах си.

Mоментът, в който мина през вратата на Pixar за първи път
Беше микс от безкрайна радост от постигнатия успех и ужас, че тепърва ще трябва да се доказвам пред едни от най-добрите аниматори. Нон-стоп си
мислех: "Леле, колко яко... Ами ако са ме наели по погрешка и мястото ми не е тук?!... Ама си е много яко!".

Моментът, когато те избират да работиш по някоя гигантска анимация

Отвътре навън ми беше сбъдната мечта – още откакто започнах в Pixar, исках да работя по филм на Пийт Доктър. Идеите му винаги са оригинални и искрени и нямах търпение да говоря с него, да обсъждаме сцени и да слушам как разсъждава един от най-гениалните режисьори в компанията, а и в индустрията изобщо.

Моментът, когато мислиш над проект заедно с още няколко глави

Страхотно е, когато всички работят отвъд себе си и възможностите си, за да подобрят една идея. Работата в такъв екип е стъпало в посока и аз да мисля извън комфортната си зона. Това е и моментът, в който се чувствам напълно гола, защото "гениалните" идеи в главата ми се подлагат на внимателно изследване. Същевременно обаче така поглеждам през чуждите очи, ставам по-обективна и в крайна сметка успявам да елиминирам грешките си.

Моментът, когато ти е страшно да застанеш пред белия лист
Ооо, всекидневно! Това си е част от тръпката да създаваш нещо от нищо. Всеки лист е нова територия, нови възможности. Най-големият ми враг в такъв момент е страхът от провала, но вече съм се научила да не слушам този инстинктивен глас.

Моментът, когато оставяш писеца и си казваш "готово е!"
По-скоро си казвам "Дай да спра, преди да разваля всичко!". Често се случва да харесам някакъв етап на рисунката и после да я преработя до такава степен, че да загуби силата си или просто да не е същата вече. Балансът е труден, но с времето се научаваш кога трябва да спреш.

Моментът, когато не се получава и трябва да си починеш
Тичам или тренирам. Физическата умора е супер лек за стреса.

Моментът, в който не рисуваш, най-много ти се прави…
Някой (надявам се) успешен кулинарен експеримент.

Моментът, когато почувства Сан Франциско като свой дом

Още от самото начало, като че ли. Даже повече преди няколко години, отколкото сега. За жалост напоследък градът се превърна в един от най-скъпите за живот в Щатите и доста хора се местят – включително много от приятелите ми.

Моментът, в който често сънуваш как…
Забравям да платя сметката за телефона?! Сънищата след 25 се превърнаха в абсолютен битовизъм, но от време на време се случват и интересни сценарии, обикновено фантастични. Даже планирам да превърна един сън за пътуване в миналото в графичен роман.

Моментът, в който сърцето ти спира
Такива моменти има всякакви, но нищо не може да се сравни с мига, в който видях дъщеря си за първи път. Една минута и все едно сме се познавали цял живот.

Моментът, в който рисуваш дъщеря си
Медитация. Също и опознаване на малкото човече, което си няма идея, че го гледат, камо ли рисуват. Тихото наблюдение е скъпо за мен, защото ми позволява да съм близо до нея, без да й се натрапвам с постоянно присъствие и дърдорене.

Моментът като малка, когато си мислеше, че ще станеш…
Плувкиня – за съвсем, съвсем кратко. Рисуването най-нахално избута настрана всички други идеи за кариера.

Моментът, в който не можеш да повярваш докъде си стигнала
От време на време този момент на осъзнаване какво всъщност се случва с мен ме удря като с чук. Не ме обзема гордост или някаква неземна радост. По-скоро виждам себе си с вдигнат палец да си казвам "Окей си, продължавай". Все пак животът е непредвидим, винаги има и проблеми, затова вече не препускам към имагинерни цели. Гледам просто да се чувствам добре, докато правя сто неща наведнъж.

Елиза Иванова е на elizaivanova.com, instagram.com/eleeza и vimeo.com/eleeza

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.