Артистът от корицата: Саша Бърг Андреев

13 октомври 2016 текст Евелина Иванова
Какво прави един руски художник в Созопол през октомври, освен да събира мидички? Когато го срещаме на брега на морето, Саша просто наблюдава живота през очите на хората, за да му направи после преразказ в картини – често в книгите на Виктор Пелевин.


"Вярвам в реализма и в природата", казва Саша докато разгръща една тетрадка с твърди корици, пълна с детайлни илюстрации на крайбрежни скали, мидени черупки и странни растения. Дошъл е в България преди месец, но вместо да хване полета Москва–София, лети до Бургас, откъдето се спуска директно към каменистия созополски бряг. "Живял съм дълго време в Москва, но всъщност не обичам мегаполисите. Привличат ме малките градове". Затова и Созопол го кара да се чувства като "в своей тарелке", дори някак му напомня за последния му постоянен адрес – градчето Кострома на брега на Волга. "Със съпругата ми Джули и синът ни Натан ще останем тук поне още два месеца, мястото е наистина красиво", споделя, а в главата му вече изплува картината, с която би описал страната ни. Не издава точно каква е, но е сигурен, че ще бъде през очите на хората, които е срещнал – все "хорошие, добрые люде".

Да рисува през погледа на човека е новата тръпка на Саша, а началният импулс за това идва от книгата Empire V на Виктор Пелевин, известен още като "един от най-превежданите съвременни руски писатели". "Няма смисъл да обяснявам защо и как съм илюстрирал характерите в романа – това е книга, която трябва да се преживее". От един поглед обаче е ясно, че триптихът, който създава за поредната силна порция фантастика и пост-модернизъм на Пелевин, е със сериозен подтекст.

Амнезия е серия от три портрета без лица – върху тила на анонимен човек. На тази повърхност Саша рисува последователно ядрен взрив, сложната мрежа от кръвоносни съдове в човешкото тяло и един магически планински връх. "Взривът е произведен от цивилизацията. Той сякаш ни заслепява и ни кара да забравим колко красиви и космични сме всъщност", обяснява Саша. Познанството му с автора на текста никога не е било лично, но помежду им има трайна пресечна точка – общото разбиране, че живеят в свят, тормозен от жажда за пари, власт и вещи. "Първата ми съвместна работа с Виктор Пелевин беше през 2013. Точно завършвах московския Държавен институт по кинематография, когато от едно издателство обявиха конкурс за илюстратор на новата му книга Generation P. Беше отворен за художници от цял свят, но в крайна сметка се спряха на мен."

За Саша рисуването е медитация, "вслушване" във вътрешния му свят, при което често умът следва ръката, а резултатът е изненада и за самия него. "Имам много незавършени картини, ето тази на Изследователя, например", казва Саша и слага на масата малко платно на човек в гръб, вгледан в изхода на пещера. "Изглежда напълно готова, но не и за мен". Той не е от артистите, гладни за публика, обаче картините и илюстрациите му не могат да останат незабелязани и постоянно го вадят от сянка – последно на страниците на нюйоркския Slice. Изложбите му от своя страна събират десетки очи, търсещи сетивна провокация, и редовно не са обикновени експозиции на работи в рамка. Проектът му Stardust e придружен от създадени за събитието саундтрак и видео арт, а Амнезия влиза в галерията с мащабни размери и музикален съпровод.

"Не знам какъв ще е следващия ми проект. Но не спирам да рисувам. Съпругата ми също е художник – наскоро илюстрира ново издание на Песен на песните Соломониеви, което ще бъде публикувано в Израел", отбелязва Саша гордо. Харесва му свободата да пътува, да наблюдава, да преразказва – с директни послания или с отворен финал. Както и това да се учи от Натан – едногодишният му син, който го кара да вижда без да се вглежда и да обича без да осъжда.

Саша Бърг Андреев е на behance.net/sashaberg и instagram.com/sashaberg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.