7 момента на Анелия Баренска

1 декември 2016
Тези дни е редовна пред стената за рисуване на betabreakfast, за да гони последната си тръпка: visual harvesting или красив и удобен за мозъка начин да запазиш нови знания. Покрай програма по Креативна илюстрация в Istituto Europeo di Design пък потъва за едно лято в Барселона, откъдето изплува с топ оценки и топ уговорка да направи серия космонавти за местна галерия.


"Моливите са универсален измерител на щастие и винаги си купувам, ако започне да липсва цвят в деня ми", признава ни Анелия, за да е ясно, че опитомяването на водата в акварелни картини не е едничката й супер сила.
Какво друго крие под триножника, четете надолу и се примирете – стената ще трябва да поеме още една рамка.

Моментът, в който хвана четката
Решението само дойде, щом ползвах за бял лист всичко хартиено – снимките по вестници и списания вкъщи бяха изрисувани с мустаци, шапки и бради. Това сигурно е съвпаднало и с момента в час по рисуване, когато ми се караха, че картините на всички наоколо всъщност са правени от мен. Изпитвах някакъв непрестанен сърбеж в пръстите за докосване на боя.

Моментът, когато изсипваш деня си във визуален дневник
Емоцията от Барселона беше толкова силна, че не исках да отлети, затова я вплетох в нещо, което да ме връща към нея. Идеята за дневника – Barcelona tentadora (или Барселона-изкусителка), естествено си дойде. Лятно приключение с цветен молив. Иначе съм правила нещо подобно и преди – когато за първи път пътувах в чужбина, нямах фотоапарат и започнах един комикс-пътепис.

Моментът, когато прецакваш рисунката точно на финала
Акварелът винаги е рисков. На всяка фаза може да се развали, но напоследък го спасявам с молив. Любима комбинация – прозрачността на водната боя с интензивните цветове на моливите. Белият лист вече не ме плаши и не се влюбвам твърде силно в дадена илюстрация. А и започвайки нещо наново много помага да го подобря. Така направих осем варианта на един проект, все с мисълта, че този е финален – осмият наистина беше. Илюстрациите ми на страховити същества обаче не се получиха, въпреки всички поправки. Вместо страшно-грозни гадняри, излязоха смешно-унили глупачета.

Моментът, когато си взимаш нов скицник
Обикновено купувам няколко, защото се опитвам разделно да пълня с конкретни неща всеки един. Започвам ги колебливо, после нямам търпение да ги приключа. Накрая се получава микс от записки, скици, колаж и различни техники.

Моментът, когато се питаш "Защо се захванах с това?"
Когато неуспешно опитвам да се вкарам в състояние за рисуване. Имала съм периоди от няколко дни, в които не докосвам четка, молив или таблет и още търся правилната формула за измъкване от нетворческо настроение. Напоследък често излизам да порисувам с една приятелка, имаме си наши места за лов на лица, кадри и моменти и се получават доста приятни илюстрации.

Моментът, когато листът ти е огледало

Когато драскам безцелно, обикновено стигам до познатите най-често рисувани черти: моите.

Моментът, който те разтреперва всеки път
Положително: морето през пролетта. Жълти рози. Лалета. Когато самолетът се отлепи от пистата. Когато четката докосне листа. Умората след спорт. Когато някой сготви за мен. Когато сутрин с костенурката ми хапваме пъпеш. Сняг през нощта. Нощна стража в Rijksmuseum. Последно – картините на Майстора в Квадрат 500 преди две седмици. А отрицателно: невъзпитани хора, грубо месещи се в интровертния ми свят. Безпричинната умора. Липсата на време да остана още малко някъде. Липсата на разбиране. Липсите изобщо.

Анелия Баренска е на facebook.com/barenska,
aneliyabarenska.tumblr.com и behance.net/aneliyabarenska

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.