7 момента на Марина Тодорова

8 декември 2016
От хлапе не пуска скицника, а преди няколко години върхът на писеца я води в Борнмут (после и в Лондон), където научава А-то и Я-то на илюстрацията. Не минава много време преди поръчките да завалят, и то от неслучайни места – в портфолиото й се редуват проекти за издания като Wall Street Journal, New York Times и The Economist.


Иначе си умира да пътува, колекционира илюстрирани книги, картички и принтове и слуша "абсурдно много подкасти", с които запълва тишината между два щриха. Готовите работи подписва като Marina Muun (изобщо не търсете Тодорова в Гугъл), а как се случват и защо излежаването не е грях разбираме сега заедно над първото кафе за деня.

Моментът, в който отваряш очи сутрин
Не съм от най-ранобудните, нито от най-постоянните хора, така че се събуждам, когато ми падне – ако нямам спешна работа. Имам огромен прозорец до леглото и обичам да погледам небето и как се веят клоните на дърветата – особено сега, зимата, когато съм вътре на топло. Обикновено си правя кафе, връщам се в леглото и чета, докато слънцето не се премести достатъчно, че да ми пече в очите. Тогава знам, че е станало време за закуска.

Моментът, когато събираш Лондон в рамка

Това беше доста амбициозен проект. Работих с Walk with Me – малко издателство за илюстрирани карти, и бях една от шест илюстратори. На всеки се полагаше различен район от града, a на мен се падна Камдън. Направих малко разузнаване из квартала, изработих си визия и цветова гама и работих над картата цял месец. Беше истински маратон по рисуване, но си заслужаваше!

Моментът, в който не си поставяш граници
Когато работя по личен проект, често се отдалечавам от илюстративния подход. Обичам да се цапам и да рисувам с бои, да експериментирам без много-много да планирам. В момента например съм се захванала със скулптура и шлайфам един камък.

Моментът, когато си мислиш "Никога няма да съм добра колкото..."
Имената са твърде много, за да ги изброя, но от доста време съм особено влюбена в работата на едно френско креативно дуо – Icinori.

Моментът, в който слагаш нов постер на стената си
Наскоро се преместих във Виена и по стените ми още няма нищо – надявам се не задълго. Иначе най-обичам да слагам работи на мои приятели или такива, събирани от пътувания. Като ходя по фестивали и изложби също винаги си намирам по нещо. За съжаление не ме свърта на едно място и редовно творбите седят в папка и чакат по-уседнали дни.

Моментът, когато ти трябва рестарт
Често работя по няколко неща едновременно и щом усетя, че започвам да се изморявам и да губя фокус, се опитвам да планирам екскурзия до някое ново място или пък да посетя приятел някъде. Спортът ми е голяма отмора и също страшно ме зарежда – правя йога, обичам да тичам. Всичко, което не включва още време пред компютъра, помага.

Моментът, с който ще запомниш 2016

Може би най-прекрасното нещо, което ми се случи, беше вело-пътешествието ни с една приятелка през седем японски острова, свързани с мостове. Наистина уникално преживяване.

Марина Тодорова е на marinamuun.com,
behance.net/marinaetc, marinamuun.tumblr.com и facebook.com/MarinaMuun

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.