7 момента на Миглена Папазова

9 март 2017
Ако трябва да я поберем в няколко думи, ще са тези: графичен дизайнер, илюстратор и майстор декоратор. Неотдавна се разделя с "големия град, работата в офис на заплата и измамната сигурност, че животът ми е подреден", за да може да рисува на свободна практика и да движи Студио Дада заедно с приятелките си Ани и Марияна.


Сватбените им декорации имат "да" от нас, но Мигъл, както й казват накъсо, изскочи пред радара ни с друго: новите Кратки приказки за досънуване, които издателство Точица извади преди дни. "Малка книжка с малки приказки, отварящи големи пространства на въображението, в която участвам като илюстратор", описва я Миглена и къса страница от нея за стената ни, за да не трябва да го правим сами.

Моментът, в който ти и изкуството се намерихте

Рисувам от съвсем малка. Може би срещата с изкуството се случи, когато започнах да наблюдавам и да се опитвам да разбирам нещата, които гледам. И след това да ги рисувам. Лицата на хората например винаги са ми били много интересни.

Моментът, когато офисът ти е вкъщи
Той вече буквално е вкъщи. Понякога е трудно, защото имам поне две фучащи човечета на главата (дъщерите ми Елена и Мина), но работата в истински офис ме е научила да се справям с всякакъв стрес. Стига ми да съм спала поне 6 часа и да имам достатъчно кафе.

Моментът, в който поредна скица не се получава
Скиците са бързи мисли на хартия и понякога са хаотични, но такъв е процесът на раждане на една визия. Ако нещо не става в някакъв момент, просто го оставям, давам си време да го преживея и осъзная и тогава самото му създаване на листа е лесно.

Моментът, когато имаш нужда да изчистиш главата си

Когато имам десет проекта, които някак се случват едновременно и са все за утре, а аз искам да ги завърша и десетте. Тогава се опитвам да дишам дълбоко и да съм бавна.

Моментът, когато си казваш "Имам най-яката работа на света!"
Когато видя щастливи и еуфорични хората, на които съм помогнала с труда си. Тогава съм благодарна, че имам тази работа. А също и когато мога да крещя и да изразходвам тъгата си в рисунки.

Моментът от миналото, който би изживявала пак и пак

Може би порастването на децата ми и по-точно периодът между 3 и 5 години (с едното той тепърва предстои). Възхитително е колко съвършен и божествен е човек на тази възраст.

Моментът, когато ти самата се усещаш отново на 5
На 5 не знам, но на 15 се чувствам в моментите на срив, обида и усещане за безнадеждност. Свободата и безгрижието на тези години и онова малко наивно чувство, което имах тогава, че мога с един скок да стигна до луната обаче ми напомнят да гледам по-леко на трудностите.

Миглена Папазова и Студио Дада са на facebook.com/StudioDada
Може да поръчате Кратки приказки за досънуване
от tochitza.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.