8 момента на Ина Христова

30 март 2017
Свири на укулеле, обича да сънува и иска поне веднъж да се гмурне в тропически води. В рисуването не се плаши от експерименти и често пробва непознати техники и форми, а графиките и илюстрациите ѝ са визуална поезия, която ни харесва да разлистваме. 


Затова няма нищо необичайно, че стиховете в новата Благословени върхове на пръстите на Елена Денева дишат с образи от нейното въображение. Вече шест години Ина живее и работи в Барселона, където получава и най-ценното си "браво" – награда от Асоциацията на илюстраторите за дипломните ѝ работи по книги като Лолита и Майстора и Маргарита. Най-новото около нея е собственото ѝ ателие-галерия, което "съвсем скоро ще отвори врати, на три крачки от Саграда Фамилия е и има двор, в който посадих череша". Още за него разказва надолу – между моментите на усамотение, обсебеност, яд или лекота.

Моментът, в който реши какво искаш да правиш с живота си
Когато си казах, че мога да бъда каквато си поискам и че влагайки любов и доза вяра в нещата всичко се сглобява по правилния начин. Мисля, че бях на
четири.

Моментът, когато се чудиш дали не трябваше да избереш друга професия
Когато съм в задънена улица или се чувствам недооценена. Например, като завърших книга по поръчка за едно издателство и над четири месеца търпеливо чаках възнаграждението си.

Моментът, в който си представяш бъдещата илюстрация
Много често сънувам идеите. Моментът на потапяне в съня, това докосване до подсъзнанието, ми служи за трамплин. Но по пътя от идеята до резултата всичко се променя. Ритуал за вдъхновение ми е да слушам музика и да ми е разхвърляно.

Моментът, когато цапаш ръцете си, докато принтираш
Това е най-сладкият момент, дори понякога го сънувам и него. Обичам процеса, техниката, графичната преса, ателието и смесването на мастилата.
Обсебва ме някаква сила и забравям за абсолютно всичко, докато ситопечатам и правя графики. Последните месеци работя с колегите си по създаването на ателие-галерия за графични изкуства, в което можеш да изцапаш ръцете си, както и всичко наоколо – казва се Espai Brut.

Моментът, когато рисуването е последното, което ти се прави
То е момент на усамотяване и фокусиране. Не обичам да го правя, ако след това трябва да се виждам с хора или да върша някаква работа. Понякога не ми се рисува и ако съм се преработила или ми е студено.

Моментът, в който с Барселона се сближихте
Барселона се превърна в дом за мен, когато открих хора, които ме обичат и обичам тук. Преди това беше притегателна сила, символ на свобода.

Моментът, в който се вбесяваш на себе си

Когато не умея да се организирам. Когато не мога да казвам "не". Когато оставям всичко да се случи в последния момент.

Моментът, в който ти е най-леко на душата
Най-леко ми е в планината с тежка раница на гърба. И когато плувам. Най-леко е и като не трябва да нося чужди отговорности.

Ина Христова е на cargocollective.com/inahristova, instagram.com/ina.ink и facebook.com/inaillustration

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.