9 момента на Костадин Кокаланов

20 юли 2017
"Роден съм в Куба, израснал съм в Надежда" – така късо, но силно ни говори Косьо, а с думите го бива дори повече, когато ги изписва на ръка. Ако ни следите, трябва вече да знаете: възхищавали сме се на типографиите му и покрай KKIIVV (общ проект с Илиан Илиев), и покрай Trash Lovers (екс арт колектив, който рисуваше върху изхвърлени предмети).


Неотдавна извади и жестока корица + мини илюстрации към Дивашка жътва от Карл Хофман на издателство Ерове, но защо изобщо ни слушате, а
не скочите директно в портфолиото му? Няма излизане. За да стигне до момента, в който "не ходя на работа, но работя повече от преди", Косьо учи (и прекъсва) висше по архитектура и графичен дизайн и прекарва почти десетилетие в арт отдели на рекламни агенции. За всичко останало питаме надолу и внимаваме никога повече да не му звъним в неделя.

Моментът, в който забеляза изкуството в буквите
Нямам ясен спомен, но е било в началото на 90-те, когато се появиха дрехи с бейзболни логотипи, нещо като логото на Persol и Coca-Cola. Също и тези на Macintosh и IBM на компютрите в офиса на баща ми, а след това и метълските обложки.

Моментът на първия щрих
Скицирам постоянно – между сейване на файлове, докато говоря по телефона. Ако е нещо за мен, най-вероятно първият щрих е след всичко друго през деня – късно вечер.

Моментът, с който се разбуждаш сутрин
В този момент има малко сладко бебе, което ме гледа усмихнато.

Моментът, когато разглеждаш първите си калиграфски опити
Много е ценно, трябва да се пази известен архив на изминатия път. При калиграфията обаче има много хартия и трябва да се преценява кое има смисъл за по-дълъг период от време.

Моментът, когато нечий боклук е твоят бял лист
Този момент отмина преди години, но беше много приятен и мисля, че си прекарахме чудесно заедно. Може все още да се намери нещо, останало някъде из софийските квартири.

Моментът, в който ръката ти трепва и разваля всичко
До голяма степен писането е контролиран хаос. Не може да се предвиди напълно. В някои моменти умишлено оставяш да се получи нещо просто така, от само себе си. В други внимателно оформяш някой детайл. Ако нещо не се получи спрямо усещанията ти, повтаряш и продължаваш.

Моментът, който ти беше като изваден от филм
Днес пуснах мигач и това съвпадна с музиката.

Моментът, който те зарежда със спокойствие
Наслаждавам се да седя и да гледам някъде в точка, докато не съм в София. Просто така, стоя си, гледам, не мърдам много. Чудесно е.

Моментът, който с радост би проспал
Всяка дейност в неделя.

Костадин Кокаланов е на dribbble.com/kossyokokalanov и instagram.com/kostadin_kokalanov

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.