7 момента на Rays Street

17 август 2017
Зад псевдонима намираме Рикардо – талантлив човек, който минава първо през гимназията за приложни изкуства Свети Лука, за да усвои майсторенето на детски играчки, а после и през НАТФИЗ, за да се научи да раздвижва рисунките си в анимация.


По-късно с трима колеги отварят 33А Studio, което вади не само рисувани филми, но и илюстрации, графичен дизайн и даже проекти за бордови игри. В дует с архитекта Ивайло Илиев пък стои зад стрийт марката БОР. И това не е всичко: минете през Берковица до 20 август за Арт феста и ще опознаете още едно от лицата му – зад графити тага Rays Street. "Всичко около мен е свързано с рисуването и създаването на неща", представи се пред нас, а после продължихме разговора така:

Моментът, когато хвана спрейовете за първи път
Един приятел ме зариби и първото ми рисуване беше през 2006 на един строеж в Гео Милев, точно до Първо районно. Доста умно от наша страна, но както и да е – не ни видяха, а ние прекарахме цял ден там. Не беше нещо красиво, но тръпката беше много яка. После започнах да се ровя за историята на графитите и още повече се запалих.

Моментът, когато се превърна в Rays Street
Измислих тага си през 2007. В началото нямаше голям смисъл за мен, но впоследствие започнах да вкарвам послание в работите. Като лъчите от улицата.

Моментът, който те кара да кипиш отвътре
Когато ще пътувам нанякъде, независимо дали е в България, или извън нея, за да рисувам някой проект.

Моментът, в който музата ти си взима дълъг отпуск
Винаги има блокаж при мен. Идеята е да не спирам да драскам скици. Само тогава оставам мотивиран. Не знаеш от коя грозна скица ще се роди цяла поредица от рисунки и проекти. Трябва да яхнеш вълната, ако ли не – чакаш следващата. Трябва да се рискува и да се рисува нон-стоп.

Моментът, когато разглеждаш старите си скицници и си мислиш...

Колко добри идеи и колко лошо изпълнение. Понякога хващам стари скици и ги правя по нов начин. Затова мисля, че трябва повече да се скицира и да се записват добрите идеи. Защото всичко се забравя.

Моментът, в който скелетът ти стана любим герой
Някак си той ми напомня за това, че всички, каквито и да сме, сме скелети отвътре, просто хората го забравят. А аз им припомням.

Моментът, когато си мислиш "Защо, вместо артист, не взема да стана..."

Мисля, че човек може да бъде всякакъв, стига да отдели нужното време. И това е безценно нещо. Времето никой не може да ти го върне (готина тематика за рисуване). Чрез изкуството може да си всеки и всичко – границата е там, където свършва въображението ти.

Rays Street е на instagram.com/rays_street

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.