7 момента на Христо Христов-Harp

24 август 2017

След "Обичам..." може да изрежда до утре – на сърце са му баскетболът (играл е 10 години), бънджито, гмуркането, високите скорости (особено върху мотор), родната Варна, бирата, добрата храна... И разнородното изкуство, разбира се.




Започва с дърворезба в гимназията, където все си драскал по гърба на тетрадката, а после идват първите графити опити, които пък го тласкат към Факултета по изобразително изкуство в Търново. Сега на дневен ред са фотографията и графичният дизайн, който доскоро упражнявал в рекламна агенция в София, преди да се върне вкъщи, за да започне нова глава: такава, в която сам си е шеф. Докато чакаме Христо да акостира и в собствено дизайн студио в близко време, питаме още малко за началото и пътя дотук.

Моментът, в който Христо стана Harp

Беше 2014-15, когато живях в Италия за около 6 месеца. Дотогава се подписвах Eros*, още от първите години с графитите, но като започнах да се занимавам и с дигитални медии, много ми се прииска да си направя лого, мой запазен знак. Исках да има нещо общо с името ми и с инициала Х. Ето как от Христо, арт, сърце и лека авторска промяна дойде Harp – и така до сега.

Моментът, когато не рисуваш по задание, а за кеф
То винаги е за кеф. Опитвам се всеки път да си го правя интересно и предизвикателно. Естествено, има моменти, когато не ми е много гот, ама трябва и лев... Постоянно правя нещо – дали ще е рисунка с акварел или друг материал, или пък нещо на компютъра, стремя се да няма ден без да съм рисувал, иначе го чувствам изгубен. Когато си цъкам, се изключвам от ежедневието, сивотата и битовизма, откъсвам се и забравям за всичко заобикалящо ме.

Моментът, в който на света няма по-яко място от Варна
Така се случи, че последните 7-8 години все съм нанякъде – по различни градове и държави. Но всеки път, когато съм във Варна, слизам на пясъка, топвам крака във водата и си казвам, че това е най-якото място. Обожавам този град, морето и сините вълни. Обичам просто да си седя на някой камък и да ги слушам късно вечер.

Моментът, когато получи най-важното "Браво"
Беше много благо и окуражаващо, когато, в края на първи курс, отидох до ателието на проф. Мотко Бумов – човекът, който ме научи на основите в рисуването. Показах му няколко от последните си работи и той пита чии са. Отвърнах, че са мои, а той: "Браво! Не съм те учил да рисуваш така, надминал си нещата, продължавай само напред". Винаги ще помня думите му. Мир на праха му – почина може би месец след тази среща.

Моментът, когато се прибираш вкъщи след дълъг ден
Ооо, ами първото, което правя, е да усиля музиката, да си сготвя нещо вкусно, да се излегна удобно и със сигурност да си пусна някой хубав филм. Обожавам да релаксирам с филми.

Моментът, който те зарежда с креативна енергия
Не е само един определен, много са. Различните случки, градската среда, хората, хубавата музика, други артисти. Креативността ме зарежда с креативност. Хора, които са различни и успяват да го покажат по деликатен и красив начин. И да не забравяме морето!

Моментът след 2-3 години, когато се надяваш да...
Бачкам по този момент. Силно се надявам да продължавам да правя това, което ми доставя удоволствие, да се прехранвам с него и да имам собствено местенце (криейтив студио за дизайн). Обмислям различни проекти и се надявам да успея да ги реализирам и да стана още по-добра версия на себе си.

Христо Христов е на behance.net/harpless, facebook.com/harpless и instagram.com/harpless