7 момента на Дафна Стоилкова

9 ноември 2017
Презарежда се с Херман Хесе, Екхарт Толе и Харуки Мураками, често се смее (особено на себе си) и обича да човърка нещо, докато му хване цаката, както и да намира прости решения на заплетени въпроси. Вероятно затова нарочно усложнените хорски отношения и измислените социални роли я отегчават.


Какво друго не харесва? Масовата продукция. "Не пазарувам дрехи – предпочитам да ми дават стари. А в Берлин можеш да намериш и на улицата." Не споменава града просто така – там става магистър по Мода и пак там сега се занимава с илюстрация, моден и текстилен дизайн. Как я открихме тогава? Акварелните ѝ портрети, в които виждаме едновременно супер талант и нула претенция, сами дойдоха при нас в София – в новата галерия Spaziо. Рисувани са почти изцяло по въображение, защото Дафна наблюдава реални лица, само за да трансформира заряда им върху листа. Какво още се случва зад кулисите на нейния вътрешен свят, слушаме сега (и ѝ казваме "браво" наум).

Моментът, когато модата ти стана слабост и сила
Още преди да знам какво е мода, бях запалена по нея. За мен тя не е точно интерес, а начин, по който умея да изразявам себе си. На моменти пиша, на моменти рисувам, на моменти създавам дизайни. За мен е съществено как правя нещо, а не какво точно е то.

Моментът, в който избираш изкуство за вкъщи
Нещата по стените ми често се променят. Понякога си окачвам нещо, което ме е обсебило тотално, което не ми дава мира. Понякога то е свързано с настоящ проект. А понякога всичко ме дразни и разчиствам стените изцяло.

Моментът, с който обичаш да започва денят ти 

Обичам да започвам с грижа за тялото си – приятна напитка, тоалет, йога. Съществено е и да подредя около себе си – това автоматично подрежда и мислите ми. После си съставям план за деня. Веднъж налице ли е, действам по него. Ако не го направя, структурата ми се губи. Иначе имам нужда от всякакви дни – и от хаотични също.

Моментът, в който с вдъхновението почти сте се забравили
Преди се чувствах несигурна и се стремях непрестанно да правя нещо, за да си доказвам постоянно, че го мога. За щастие това е зад гърба ми. Сега не съм несигурна, но не съм и сигурна в себе си – просто изобщо не мисля за това. Когато непреодолимо ми се рисува, рисувам. Когато не ми се рисува, правя други неща. По мои наблюдения с вдъхновението не се забравяме, а понякога си даваме почивка един на друг.

Моментът, когато получи най-ценното "Браво" досега
Когато сама си казах "браво". Всъщност, когато моето "браво" стана водещо за мен и чуждите оценки престанаха да ме вълнуват. Да не се бърка с чужда преценка – почти винаги изслушвам мнението на другите. Обменът на перспективи и идеи ме зарежда.

Моментът, в който Берлин ти стана близък
Винаги ми е бил близък и съм изживявала всякакви моменти тук. Първата половин година се нуждаех да съм сама и дори нямах телефонен номер. Имала съм и моменти на много интензивен социален живот, на неочаквани срещи. На целеустременост и на плуване по течението. На радост и на тъга. Тук научих, че да изживея страховете си е съществено, за да разбера, че не са толкова страшни. А често имам и моменти на сбъднати мечти.

Моментът на пълно задоволство
Когато нямам нужда от нищо. Когато просто се разхождам и не мисля за нищо конкретно. Когато чувствам, че се разтварям в случващото се в точно този момент.

Дафна Стоилкова е на instagram.com/dafnastoilkova
Серията ѝ Портрети е в Spazio (Цар Самуил 47) до 15 ноември

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.