8 момента на Яна Крачунова

16 ноември 2017
"Обичам моментите, когато е толкова тихо, че почти ти се причува музика и в най-малкия звук. Но също и онези, в които усещаш баса в костите си и се чудиш дали не ти се деструктурира нещо в тялото."


Представихте си го, нали? Яна обаче само звучи като поет, иначе е учила Сценография, работи като арт директор в рекламна агенция и цъка илюстрации на таблета и в почивното си време. Ако не беше художник, щеше да е градинар, шивач, готвач или нещо по-свръхестествено – защото не би отказала сутрин изобретенията от сънищата ѝ да се превръщаха в реални прототипи. Ние пък не бихме отказали да се събудим в света на инстаграма ѝ, но засега оставаме тук сред мислите ѝ, а как Яна ги изразява илюстративно вижте и в Dada Cultural Bar до 29 ноември.

Моментът, след който денят ти тръгва по вода
Сутрин с майка ми обичаме да си пишем пожелания за хубав ден в стих. Действа ми събуждащо и ми стопля душичката, всеки път. Кеф.

Моментът, когато сценографията остана зад гърба ти
Преподавателите в тази специалност са ненадминати в това да те подготвят да си най-напред художник, така че никога не съм преставала да практикувам наученото от тях. От сценографската професия обаче сякаш ме отдалечи залитането ми по дигиталния свят и технологиите. В академията най-много обичах да правя проектите си на компютър и рисуването без undo ми се струваше абсурдно. Завърших с анимационен филм. Същата година в НХА откриха магистърската програма по Дигитални изкуства и това беше логичното продължение на нещата.

Моментът, когато откри стила си
Не знам дали съм го открила, а ако съм, надявам се да не е само един. Иначе би било малко като да си завържеш сам ръцете.

Моментът, когато крайният срок идва, а ти си доникъде
Ежедневие. Онези редки моменти, в които съм готова по-рано, ми действат изнервящо, сякаш има още какво да се направи. Накрая пак се улавям да работя или поне да мисля по проекта.

Моментът, в който виждаш перфектния кадър

За това отново е виновна сценографията. Няма как да се справиш с тази материя, ако не култивираш усет за композиция, динамика, взаимодействие на светлина и сянка... Оттам нататък навикът и любопитството водят нещата. Между другото понякога съм се чудила как така на някого може да не му е интересна фотографията.

Моментът, за който ти липсва търпение
Чесането на езици ме изнервя. Тотално губя търпение и в присъствието на хейтъри, а най-много търпение ми трябва, за да изслушам рекламите по радиото.

Моментът, когато ти се иска да беше малко по-...
Като чета, ми се иска да съм по-бързочетяща и всичкопомнеща, а като слушам музика, често си представям какво би било, ако имахме още няколко броя уши.

Моментът, когато изключваш всички устройства
Няма нужда да ги изключвам. Много съм добра в игнорирането им, когато ми се прииска. Ако съм с близки хора, въобще не ми е проблем и да съм изцяло откъсната, стига да има храна за душата и мозъка.

Яна Крачунова е на visualoptimist.net, behance.net/visualoptimist и instagram.com/pixeldelay
Изложбата ѝ в Dada Cultural Bar е до 29 ноември

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.