7 момента на Любомир Арсов

23 ноември 2017
Преди да ви запознаем, отделете 13 минути на In-Shadow в YouTube или Vimeo: анимирано "пътешествие през фрагментираната неосъзнатост на Запада", което не говори, а направо крещи (без думи) за всичко сбъркано с днешния свят на фона на поглъщащ саундтрак.




Любо е писал, режисирал и продуцирал филма – така стигаме до него, независимо че е в Торонто. Там получава арт образованието си, после рисува героите и цялостната визия на куп анимационни проекти, а сега е сторибордист в тази индустрия. Работил е например по Ледена епоха и адски красивия Книгата на живота. Иначе харесва разходките в дивото, бразилското джиу-джицу, кикбокса, психологията, философията и изследването на трансцендентното. Дълбок човек е, не просто велик артист – гмуркайте се.

Моментът, в който реши какъв искаш да бъдеш, като пораснеш
Докато растях, рисувах комикси и измислянето на историите ми носеше уникално удовлетворение. Винаги съм искал повече да разказвам, отколкото да рисувам. Но постепенно развих око за важните елементи, когато искаш да предадеш ясно послание. Причината да се насоча към анимацията е доста банална: докато учех за изпити в 10-и клас, така се бях изнервил, че се замислих как ако стана артист, няма да се притеснявам повече за такива работи. Ако нещо сега разруши кариерата ми на разказвач, бих се оттеглил без да съжалявам и вероятно бих се фокусирал върху психо-физически терапии и модалности за личностно израстване. Което си е доста близко до изкуството според мен.

Моментът, когато не можеш да седнеш да рисуваш без...
Най-успешната ми работа се получава, когато подхождам с ясно осъзната емоция. Може да е всичко от раздразнение, отвращение и гняв до признателност и преклонение. Точната музика пък помага да се слея с емоцията и ускорява креативната ми инерция. За жалост, често рисувам на автопилот и тогава резултатите са доста по-слаби.

Моментът, когато In-Shadow най-после беше готов
Докато го правех, живеех в съмнение какво ще се получи накрая. Филмът е хазартен експеримент, но усърдно го доусъвършенствах и бутах напред. Бях си обещал, че и да е пълен провал, пак ще го покажа пред публика и ще стоя зад него, каквото и да стане. Като го завърших, въпреки някои недоизкусурени части, всеобщата реакция и въздействието му над някои хора се оказаха феноменални.

Моментът, когато напусна България
С нашите, малкия ми брат и боксера Цезар напуснахме Надежда 3 през лятото на 1994. Кварталът в Торонто, където се нанесохме, напомняше на предградие от американски филм и това хем ме развълнува, хем ме успокои. Трудно се пригодих към новата среда, понеже, освен с навлизането в местните социални правила, имах да се справям и с всички несигурности на тийнейджърството.

Моментът, когато рисуваш за кеф, а не по работа
За съжаление, в последните години не се случва често. Сега се опитвам да намеря време за това и то ще се състои от мъжествената троица в рисуването: дракони, мускулести герои и разсъблечени жени.

Моментът, когато така се провали, че чак беше смешно
Обичам фрийстайл танците, така че в злощастен момент на неподготвеност прятел ме бутна в кръга, където хора си правеха танцови дуели. Така се смутих, че движенията ми бяха катастрофа. Още помня как едно момиче избухна в неудържим смях.

Моментът, когато най-после ти се отварят 2-3 свободни дни

Свободни дни? Позволете да си припомня как изглеждаха. Разходки в провинциален парк в Онтарио, наваксване с четенето, малко допълнителна медитация.

Любомир Арсов е на lubomirarsov.tumblr.com, instagram.com/lubomirarsov и vimeo.com/lubomirarsov

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.