8 момента на Мая Лилова

15 февруари 2018 текст Виолета Иванова
Има два плъха, с които доволно си живеят в София, но един ден иска дом "някъде по чукарите с няколко пилета, куче, крава и бърз интернет". На друга планета също ще ѝ хареса.


Докато е на тази обаче, се възползва на макс от земните блага, наречени храна, кино, литература, музика, театър, настолни и компютърни игри, а още в математическата гимназия посяга и към графичния таблет, на който се научава да рисува "дигитално в аналогов стил". Днес го прави на свободна практика, основно като илюстратор на чуждестранни книги, но вече работи и по първия си личен проект, вдъхновен от Радичков и Нийл Геймън – том за страховитите предания от българското село с нейни илюстрации и текст от американска писателка. Че Мая не се плаши от караконджули стана очевидно, но защо я притеснява ескалаторът, следва да установим.

Моментът от деня, който би разтеглила
Лимбото между събуждането и ставането.

Моментът, в който насън да те бутнат можеш да...
…направя великолепен омлет от първия опит.

Моментът в магазин за арт материали
Отдавна не съм била в такъв магазин и не бих казала, че ми липсва. Намирам дигиталното рисуване за по-практично, а и с повече възможности.

Моментът на най-ценното „Браво, Мая“ досега
Много такива, но ще споделя най-прясното. Миналата седмица една достолепна писателка от Карибите ми писа, че всяка сутрин се събужда развълнувана да види новите ми илюстрации по книгата ѝ.

Моментът, който те изправя на ръба на търпението ти
Имам проблем с приемането на инструкции, ако смятам, че аз разбирам повече. Но дори това не може да се сравнява с необяснимо бавните хора на тротоара и ескалатора! Иначе търпението ми е легендарно.

Моментът, когато закачваш нещо ново на стената си
На бюрото имам картичка от един дядо, който ги продава на Солунска с огромен ентусиазъм, и една рисунка на динозавър със зелен флумастер върху салфетка, дело на приятеля ми, който не може да рисува. Когато нещо ме впечатли, всъщност отива не на стената, а в папка на десктопа, която оцелява всяко форматиране. И/или бива споделено.

Моментът, когато отваряш книга и си казваш „Иска ми се аз да ѝ бях илюстратор“
Случва се и умирам от кеф, че някой някъде е седнал и е направил нещо толкова добро. Като изданията на Точица. Когато търся работа, гледам да кандидатствам точно за такива проекти – хубави книги. Иначе каква файда?

Моментът, който би те отказал от рисуването
Невероятният шанс да ми доскучае.

Мая Лилова е на mayalilova.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.