7 момента на Ема Вакарелова

1 март 2018 текст Виолета Иванова
"Любопитен факт: искам да се омъжа за космонавт", пише ни под линия, когато питаме за визитката ѝ. Това е пътят към нейното сърце, а нашето пък е в краката на Ема още от първия клик в блога ѝ, зареден с така разнообразен арт, че се чудиш наистина ли всичко излиза от една и съща ръка.


Откакто се помни, знае, че е родена да рисува, а днес се състезава в дисциплините живопис, илюстрация, комикс и анимация, усвоени между София, Париж, Ангулем и Валенс. Последните са във Франция, където все още живее и където пуска няколко къси анимации, както и първата си илюстрирана книга Кокичето (последвана от българската Чуждо време на Мария Агликина и френската Един ден близо до София). Графикът ѝ изглежда е препълнен, но ето – успява да вмести в него минути за губене из непознати улици и имитиране на животни.

Моментът, когато избираш: живопис, илюстрация, комикс или анимация
Най на сърце ми е създаването на картини. Всичко останало тръгва от тях. Ако искам да работя по идея, която е по-скоро съзерцателна, избирам комик-са. Ако е разказвателна или музикална – анимацията. Ако имам приказка – илюстрацията. Но всичко това е условно, разбира се. Не вярвам твърде много в границите в изкуството. Важни са искреността и посланието ти.

Моментът, когато за първи път гледаш готовата си анимация
...И си дадеш сметка, че не ти харесва и месеците работа са били напразни. И ти е толкова мъчно, че си изпускаш спирката за вкъщи. Озоваваш се в дълбока нощна френска провинция и няма жив човек около теб. Въпреки това се докопваш до хотел Белият конник и заспиваш, отдавна забравил току-що завършената анимация, но радостен, че не те е отвлякъл някой френски фантом. Визирам филма си С такава сила аз мечтах за теб (част от поредица, излъчвана по France 3 – бел. ред.)

Моментът, когато се усмихна на неуспеха
Когато гледах едно бяло руло тоалетна хартия и си дадох сметка, че би било страхотно дизайнерско решение да се направи десен с университетски дипломи.

Моментът от живота в София, който най ти липсва
Когато като малка мама ме хващаше за ръка, натоварвахме се от Младост 4 в една разбита и друсаща маршрутка и отивахме на така наречената разходка в центъра. Самото пътуване дотам, маршрутката, разговорите ни, моите детски въпроси и нейните писателски отговори по наблюдения на околни обекти и субекти бяха много сладки.

Моментът преди години, когато не вярваше, че днес ще...
...говоря френски. На 10 бях загубила надежда, че един ден ще успея да го науча. Преподавателката ми – също.

Моментът, когато не можеш да си събереш главата
Когато съм изяла огромна кутия сладки и изпила огромни чаши кафе, неспала огромно количество часове, в закъснение по огромен брой проекти, компютърът ми е развален и изведнъж се появява мишка в стаята. Или гол охлюв. Или влиза прилеп.

Моментът, когато заключваш вратата отвътре след дълъг ден
Напоследък съм повече вкъщи, така че, когато след дълъг ден заключвам вратата отвън, първо отивам да прегърна моето дърво – един платан долу на реката Шарoнт. А вкъщи си почивам като пощръклея – имитирам животни, оперно пеене, ромски акцент, различни смехове, рецитирам безсмислени фрази, които са се запечатали в ума ми през деня... Само най-близките ми познават тази моя страна.

Ема Вакарелова е на emavak.blogspot.bg и vimeo.com/emavak

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.