8 момента на Сияна Шишкова

22 март 2018 текст Виолета Иванова
Обожава да ѝ мирише на озон и на пустиня, има навика да си хапе устните и съставя списъци за всичко – дори за неща, на които това не им трябва. Ако можеше да е животно, щеше да е "кълвач, който пуши", а любимо място ѝ е библиотеката – често просто си седи там и без да взима книга.


На тези страници обаче я намирате благодарение на брокатените рибки, които като хлапе се научава да рисува. Оттам нещата ескалират естествено до графика с евтини тънкописци, докато Сияна не стигне – по пътя на самоучението – до днешния си специфично-страхотен стил. Освен това е модел, а за около година – и обучаващ се татуист в Мастилница. Не е странно, че вече искате да я срещнете и дори е възможно – на 31 март в Generator (19:30-01:30), където арт платформата Urbanites реди групово експо на фона на хип-хоп-джаз-фънк-трап-хаус парти.

Моментът на първото кафе сутрин
Имам си рутинката от няколко години, независимо зима или лято, проливен дъжд или убиващо слънце, да пия кафето си в Борисовата градина. Понякога разнообразявам с някой друг парк, защото неконтролираната рутина е едно голямо лошо за мен.

Моментът, когато се изправяш пред белия лист
Понякога е сърбеж на ръцете да рисувам, понякога ме обзема доста сериозен страх и една несигурност, която успявам да накарам да млъкне все по-добре. Обикновено работи да ми е много леко некомфортно някъде, някак си, за да накарам машинките да заработят.

Моментът, когато намери стила си
Много артисти откриват голям комфорт в някакъв силно изразен стил и спират да експериментират, аз предпочитам на тези млади години да не се ограничавам до това. Най-много бих го нарекла обиграване на ръката.

Моментът, когато хвана машинката за татуиране
Мой много близък човек започна да ме обучава, впоследствие беше и първият, когото татуирах. Мисля, че е добре да си хладнокръвен, но и с ясното съзнание, че правиш нещо сериозно.

Моментът, когато откри най‑големия си критик
Баща ми, който твърди, че все още "имам много хляб да ям".

Моментът, когато ти липсваше цвят
Това го помня добре. Когато гледах една картина на Пиер Бонар през малкия си екран.

Моментът, когато не можеш да спреш да се смееш
Сутрин, ако има човек покрай мен, ми е много смешно. Не мога да си го обясня.

Моментът, когато сърцето едва не изхвръкна от гръдния ти кош
Когато разбрах, че съм си наела ателие без контакт.

Сияна Шишкова е на instagram.com/siyana.shishkova

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.