8 момента на Мирослав Живков

19 април 2018 текст Виолета Иванова
В момента е дизайнер към Етъра и работата му пасва супер, защото не е чисто рекламна. Иначе рисува, откакто се помни, а като про – откакто завършва Плакат и визуална комуникация в НХА. Междувременно не спира да развива фотографското си око, но с един поглед наоколо разбирате, че и буквите са му сила.


"Намирам дълбока връзка между калиграфията и фотографията, защото и в двата случая си служиш с вече създадена реалност. За теб остава да я чупиш, обръщаш, променяш." След малко ще чуете още за това, но нека първо ви кажем защо му завиждаме: само на 25 Миро е на път да сбъдне централната мечта в живота си, като превърне новия си дом – стара селска къща в Габровско – в графично ателие за споделено ползване. Пресите за литография и офорт вече са там, ситопечатът се пече, градината цъфти и връзва под ръцете на артиста и приятелката му, а ние се чудим как небрежно да им се отбием на гости.

Моментът, когато за първи път хареса своя рисунка
В детската градина веднъж. Бях схванал доста конкретно как се рисува кола в профил и много се кефех, даже се събираше кръгче от ахкащи хора около мен.

Моментът, когато видя, че и в буквите има изкуство
Когато бях на Еразъм в Германия и изучавах калиграфия. Дотогава не ми се беше случвало да пиша по 4-5 часа на ден. Осъзнах, че придобивам много повече усет за строежа и логиката на буквата.

Моментът, който презарежда батериите ти
Тичането из гората или в някаква произволна посока. Може би гледах Форест Гъмп на прекалено ранна възраст.

Моментите, които те изкушават да натиснеш спусъка на фотоапарата
Като видя нещо, което все едно е кадър от филм и съдържа история, или понякога просто хубавата светлина. Като започнах да се занимавам с фотография, изцяло композирах кадрите си. Интересно е, защото има доста мисъл, преди да снимаш. Сега го правя по-интуитивно, после мисля.

Моментът, когато се изяде от яд, че апаратът не е с теб
Случвало се е много пъти, а после една седмица ходя до магазина с фотоапарат. В крайна сметка нищо не е на всяка цена.

Моментът, когато си мислиш „Де да бях добър колкото...“
Илюстратора Уил Барас. Запознах се с него в Кьолн, докато редеше изложбата си. Този човек е машина и е супер спокоен. За два дни направи сто рисунки с акварел и туш и не изглеждаше хич натоварен. Просто си цъкаше.

Моментът, когато беше трудно да направиш и крачка напред
В Пирин веднъж объркахме пътеката към Кончето. Държах се на едно песъчливо ръбче с голям самар на гърба. Исках просто да изляза от тази ситуация.

Моментът преди 2-3 години, когато не вярваше, че днес ще...
Живея на село и ще правя разсад за домати.

Мирослав Живков е на instagram.com/dzhingibi и miroslavzhivkov.blogspot.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.