В една кола с Искра Благоева

19 април 2018 текст Нaталия Иванова снимки Михаил Новаков
Веднъж отива в Египет, свива по малка улица и влиза в "мъжко" заведение, където едва ли някога жена е сядала свободно. Не стига това, но вика келнер, поръчва наргиле, чай и домино и му казва да ѝ намери някого, с когото да играе. Няколко минути по-късно всички вече са на масата ѝ. Ако се чудите защо разказваме тази история, подходът в изкуството на Искра Благоева е точно такъв – тя не е "войнстващ" феминист, но е със сигурност отявлен и провокира по темата за мястото на жената днес с инсталации, обекти, живопис и пърформанси.


Срещаме се покрай следващия – Коли, дзверове и пейзажи, по който работи с фотографа Михаил Новаков, а на откриването му се включва и Стругаре. Концепцията е на две нива: пет снимки от изложба на Новаков от 2012 се събират с пет от нейния пърформанс Дзвер през 2017, част от който тя ще повтори пак, качвайки хора на съседната седалка в лъскав Ягуар. Новите правила на играта обаче стават ясни на 20 април в 18:30 в галерия +359, а сега слушаме повече за курса на Искра дотук – от един покрив на блок в София до Академията във Виена и изкуството да дразниш.

ИЗКУСТВОТО И ПУБЛИКАТА

Първият ми спомен въобще е как скучая и рисувам мишки, докато в съседната стая майка ми и баща ми правят купон. Не ми е правило впечатление, че се справям, по-скоро са го забелязали възрастните. Записах се в гимназията за приложни изкуства, но и тогава не съм взимала рисуването толкова сериозно. После вече заминах да уча живопис във Виена и окончателно реших, че ще се занимавам с това. А, ако трябва да съм честна, ми беше и най-лесно. Още бях в приложното, когато Иван Мудов правеше легендарни диджей партита и помня как на едно от тях, което беше на покрив на блок, имаше огромна инсталация с женски полов орган и тръба, влизаща в него (Sky party през 1998 – бел.ред.). Това беше първият ми досег със съвременно изкуство. С тази изложба сега се опитвам да направя същото – в нея участват фотограф, художник и музикант и някак си мисля, че ако хората в различните сфери комуникират повече и публиките се смесват, ще се получи нещо много по-интересно и смислено.

КЛАСИКА И СЪВРЕМЕННОСТ
Във Виена има хора, които влизат в Академията без дори да могат да рисуват, но впоследствие се научават и това наистина много ме впечатли. В началото ми беше чак странно, че непрекъснато се говори за идеи и концепции, докато тук е обратното – ние сме много добре обучени рисувачи, но ни няма в мисленето, а преподавателите все още говорят с ирония за съвременното изкуство. Затова и филми като Квадратът са вредни – сякаш казват, че то е глупост, а това може да отблъсне хората, които не са съвсем наясно за какво става въпрос. Има претенция в това изкуство, да, но тя е насочена по-скоро към зрителите и целта те да се замислят. И в класическата живопис има идея, разбира се, но художниците са били ограничени в медията, с която да я изразят. Аз се интересувам от всякакво качествено изкуство – от Вермер, който е абсолютният майстор на живописта, до минималисти като Фонтана или акциите на Шлингензиф, който кани всички безработни в Германия, общо около 2 милиона, да се потопят в езеро близо до богаташки вили и да ги залеят. Ако обаче през 21 век рисуваш хоро в кръчма, значи трябва да се помъчиш още малко.

СОФИЯ VS ВИЕНА
Пазех много мил спомен за София, когато се върнах тук, и в началото ми беше страшно забавно – срещнах нови художници, опознавах сцената, ходех всеки ден на изложби и това ме зареждаше много. Има все пак огромна разлика с Австрия. Там културният живот е на друго ниво и има пазар, който позволява да функционираш спокойно като художник и да се регистрираш официално с тази професия. Честно казано обаче ми омръзна от този ред, всичко беше толкова уредено, че дори не знаеш с какво да се захванеш. Мисля, че точно заради това там много хора работят по темата с мигрантите, но ако просто извличаш кредит от тази история и не помагаш с нищо за решаването на проблема, няма смисъл. Мен лично тогава ме вълнуваше най-вече студенината в отношенията между хората, които не са експресивни като нас и кътат всичко навътре. Тук обаче бързо смених темата.

ЖЕНИТЕ И ПАТРИАРХАТА
Няма нужда да мисля върху какво да работя, защото постоянно съм подложена на дразнение. Боря се най-вече с това, че жените тук сами се поставят в позицията на по-слабия пол, а смятам, че са много по-комплексни личности, без с това да обиждам мъжете. Възхищавам се на българката, честно. Така наречената свобода през комунизма е довела до това, че тя е равноправна на работа, а когато се прибере вкъщи е поставена в патриархална ситуация, готви и пере чорапи. Защо? С проектите си се опитвам да дразня на такива теми и се радвам на обратна връзка. На последната изложба Разместване на пластовете в СГХГ участвах с картината си The Last Suffer (препратка към Тайната вечеря на Леонардо да Винчи, но с жени – бел. ред.), която преди това бях представила самостоятелно и много жени ми писаха "браво, давай!". Смятам, че наистина има нужда да се правят такива неща и макар много хора да казват "добре де, не е ли вече ясно?", аз определено не мисля, че е.

ПРОЕКТИТЕ И СМИСЪЛЪТ
Има една много готина работа на сръбския художник Младен Стилинович от 70-те, която се казва Artist at Work и показва един облещен в леглото си художник. Аз също смятам мисленето за част от творчеството и започвам едва когато съм сигурна във всеки детайл. Така или иначе не вярвам в бълването на продукция, предпочитам да правя по един-два проекта на година, но смислени. Иначе понякога ме канят на изложби с тема и тръгвам от нея, а друг път ми хрумва нещо и го записвам в тефтера си. По-добре е всичко да може да се обясни с прости думи, но това невинаги е възможно. В случая с Коли, дзверове и пейзажи гледам да представя идеята си на базата на съвременния маркетинг – с хубава опаковка, защото така хората я възприемат по-лесно. И предпочитам някакъв прост жест, който да достигне до повече хора, отколкото някакво сложно послание, което да разберат десет човека. Когато излизам с Ягуара на улицата, всички много се кефят, махат, забавно е. Миналия път качвах предимно мъже и ги карах да пишат в социалните мрежи "Women are better artists". Не че го мисля – исках да покажа акта на купуването. Сега ще направя нещо подобно, но с нови условия. Това е хубавото всъщност – да успееш да надградиш стара работа и пак да е интересна. Мисля, че изложбата е многопластова, но все пак не е досадна и минава през всички теми по забавен начин.

Коли, дзверове и пейзажи
е в галерия +359 (Водната кула в Лозенец) от 20 април до 10 май
Пърформансът започва в 18:30, а концертът на Стругаре – в 20:30


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.