Първите десет



31 май 2018 текст Наталия Иванова снимка Десислава Милева
Ясно е, че първите десет години са важни за всеки, но са дори по-важни, когато възпитават и околните. Това си мислим, докато честитим юбилея на Фондация Отворени изкуства, която от 2004 (или от 2008 официално) променя средата в Пловдив и София със събития отвъд досегашния ред – от срещите в artnewscafe и изложбите в галерия Сариев до Нощта на музеите и галериите, фестивала Отец Паисий, лекциите Въведение в съвременното изкуство и (от 2016 насам) павилиона за култура FLUCA.


През юни той паркира в градинката на Кристал пърформанси, изложби и дискусии с различни артисти, а днес сме тук, за да поговорим с водача на всички тези проекти – Веселина Сариева, която заедно с майка си Катрин създава пътища за по-лесен достъп до съвременното изкуство. Работата им от ден първи до сега се събира и в книгата 10 г. Отворени изкуства: ТУК НАВСЯКЪДЕ (копие за ценители може да поискате лично през openarts.info), а сега слушаме важното в резюме – от пламъка на революцията до свободата да останеш малък, но и независим.

НАСЛЕДСТВОТО
За първи път съм забелязвала разчупване на формата и излизане от статуквото с наблюденията върху работата на баща ми Веселин Сариев, който през 80-те и 90-те правеше визуална и експериментална поезия. Той беше и пионер в така наречения mail art, както и един от малкото работещи в тази посока на Балканите. В началото на демокрацията издаваше списание СВЕП (събиращо работи на артисти от цял свят по пощата, където се и разпространява в малък тираж – бел. ред.), което тогава беше изключително важно. 10 ноември за мен беше голяма случка и в нас кипеше грандиозен ентусиазъм. Даже наскоро ме попитаха за това и казах, че всички тогава бяхме сякаш на екстази – емоцията беше наистина велика. Моето семейство беше силно свързано с този процес, което е повлияло доста върху развитието ми – започнах да гледам по различен начин на нещата, които са се случили и на тези, които трябва да се случат, а това малко или много създаде у мен революционен дух.

НАЧАЛОТО
Около 2004 в Пловдив имаше някакви прояви на съвременно изкуство, имаше и куратори като Галина Лардева, дейността на сдружение Art Today, към което и аз се асоциирах, но липсваше публика. По това време бях доста млада, интересувах се от партита, от нова и хубава музика, но най-вече от идеята хората да обитават свободно градското пространство. Пътувах доста често до Берлин, което също ми повлия, особено посещавайки музеи и галерии за съвременно изкуство, и ми се искаше нещо подобно да се случи и в България. Пловдив беше град с голям потенциал, но някак застинал в 80-те и въобще не беше атрактивен за по-млади хора. Работата ми в началото беше бунт срещу този проблем – че няма аудитория, а и че приятелите ми не се интересуват достатъчно от изкуство и култура. Първите ни инициативи тогава се случиха покрай галерия Сариев, но впоследствие тя се разви по-бавно, защото фокусът ни се измести към фондацията и по-иновативните є проекти.

РАЗВИТИЕТО
Нощта на музеите и галериите през 2005 предизвика сериозен бум, дори само заради начина, по който се организира – ние например бяхме първото събитие, което имаше уебсайт. Похватите по отношение на културния мениджмънт въобще бяха различни, защото до този момент нямаше гидове на града, нито карти на културните пространства, а и все още преобладаваше разбирането, че културата е работа на правителствения сектор и всичко останало са някакви авангардни прояви. За щастие обаче тези неща се демократизираха. Иначе публиката се развива поетапно. Далеч съм от мисълта, че Нощта създава аудитория за съвременно изкуство, но тя даде на хората достъп до формати, които иначе не биха посетили. Най-голямата промяна е в мястото на среща – ние казваме на хората "елате през нощта" и те се чувстват поканени. Във всеки случай се движим паралелно с развитието на сцената: някои проекти сме реализирали, продължавали сме с тях напред, а други сме оставяли, защото са постигнали своя пик на развитие, каквито са случаите с фестивалите Отец Паисий и Капана. Вярвам, че трябва да се мине през по-масов формат, за да се стигне до по-префинено и задълбочено внимание върху нещата.

ДИСКУСИИТЕ
Когато започнахме да правим Въведение в съвременното изкуство в София през 2011 беше много трудно. Форматът беше бутиков и затворен, но нещата се развиха и днес вече имаме доста последователи. Ако сега се огледате, ще забележите, че много хора правят образователни платформи, изложбите вече вървят задължително с гид турове или лекции на художника, а това означава, че сме установили някакъв стандарт. Нашите проекти съществуват и понякога се забелязват след време. Artnewscafe бюлетинът например, който ежемесечно представя новини за съвременно изкуство, съществува още от 2008, но хората сега започват да го свалят, защото явно има по-голям интерес. Знам, че да имаш културна фондация в България за много хора означава източник за генериране на лични доходи, но за мен не е – отдавна съм заявила, че давам труда си и с него показвам отношение към обществото. Нашите събития са с вход свободен, което също ни позволява по-спокойно да създаваме публика, а бавният растеж помага да сме независими, така че да възпитаваме култура и да заемаме по-радикални позиции, както се случи тази година (заради изказване на кмета Иван Тотев, Сариева отказа общинско финансиране за Нощта на музеите и галериите – бел. ред.).

ПЛОВДИВ – СОФИЯ
Не правя деление между двата града и не смятам, че работата ни е важна само на локално ниво. Реално погледнато, дистанцията от час и половина е нищо. Но, да, със сигурност са ареали с различна култура. В Пловдив е по-лесно да създаваме модели в лабораторна среда – добър пример е австрийският павилион за култура FLUCA, доста смел проект, който е по-лесно да се реализира там, защото средата е по-малка. В същото време в София досега няма случай едно събитие да активизира наистина целия град. Може би защото се случват много различни неща и всеки развива и прави нещо за себе си, докато в Пловдив се опитваме да правим събития, които да развиват културния климат в цялост.

БЪДЕЩЕТО
Вярвам в себе си и в това, което мога да направя и според мен всичко е възможно, стига да създаваш среда за него. С работата си разчупвам стереотипи, за да покажа, че нещата могат да стават и по друг начин. Ето че ние сме в Пловдив, а не в София, имаме малка галерия, която е световноизвестна, правим формати с музеи и галерии, които не са традиционни, и събираме организации и хора, които никога преди не са били на едно място. Ако кажа, че е лесно, ще излъжа. Трудно е, работим паралелно в три организации – Отворени изкуства, Sariev Contemporary и artnewscafe, и всеки месец излиза нещо с нашето име. Сега предстои да пуснем първата книга за съвременно българско изкуство, по която поканихме да работи Весела Ножарова, след като даваше лекции в рамките на Въведението. Това е първото пространно изследване с толкова визуален материал, което днес е цветна и прекрасна книга. Написана е на достъпен език, а се погрижихме да е и на достъпна цена – 35лв. Премиерата ѝ в София е на 11 юни в СГХГ, а на 17-и – в рамките на Пловдив чете. До края на 2018 пък ще бъде достъпен и първият архив на съвременно изкуство от 80-те до днес, който ще се казва Open Art Files. И още нещо – другата година продължаваме с Нощта в пълен блясък.

Фондация Отворени изкуства е на openarts.info и facebook.com/open.arts



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.