8 момента на Емил Наджеклиев

26 юли 2018 текст Виолета Иванова
"След два часа излизам да щракам една идея с лентов, че нещо не я виждам като илюстрация." Така разбираме, че освен в жестоки рисунки, напоследък суровата експресия на неговите състояния, гледни точки и "изкривявания" се отпечатва и във фотографията.


Говорим с Емил – супермлад, но и суперталантлив художник от Пловдив, който броди из инстаграм с името 0sobeno. Особените му и вечно леко мрачни работи не са такива без причина. "Кефя се на стари кривотии от когато хората имаха мозъка и ташаците да направят нещо" е мотото на Емо, който е алергичен към комерса в какъвто и да е аспект. Щом удари пълнолетие, "ще съм си същият", твърди, а какъв е сега, на 17, разбираме в 9 бързи като изстрел отговора от негова страна.

Моментът, в който те удря музата и нямаш търпение да се захванеш за работа
Винаги е неочаквано. Тъпият човешки мозък. Не нося скицници и прочие просто защото нямам много време за драскане навън, а и ми изглежда някак си мизерно. Сядаш и го правиш. Забавиш ли се – край. Тва важи и за взаимоотношенията.

Моментът, когато поглеждаш готовата работа и си мислиш...
"Стаа". Ако съвпада с концепцията. Гледам да не го мисля прекалено много, защото иначе цикълът на надграждането се разваля отвсякъде.

Моментът, когато показваш изкуството си на важен човек
Зависи кой е до мен. Рядко се задържа един човек, който да е the first viewer. Не ми дреме 0sobeno дали ще му хареса. Искам да видя чуждата гледна точка, тоест предпочитам да има повече "тука има нещо гнило" и по-малко "omg twa e mega iakooo, 4owek, ti si brutaleeeen".

Моментът, в който избираш: фотография или илюстрация?
Мразя да рисувам сгради, понеже е супер сухо на теория и практика. Същото важи и за хора, понеже: 1. Тва е адски изтъркано и 2. Ако ще рисувам хора, нещата стават по-лични. А как ще илюстрирам идеите и емоциите си зависи от това как изскачат в съзнанието, съответно ги дообработвам и после – пресъздавам.

Моментът, в който така се провали, че чак беше смешно
Провалът си е ежедневен. Смехът го оставям на другите. Нали трябва да им се boost-ва егото.

Моментът, когато се чувстваш като извънземно сред останалите
Не съм нещо велико. Даже обратното. Просто не ме мързи от време на време.

Моментът, който адски те промени
Всеки момент. Но всъщност квото и да правим, все си оставаме същите, освен ако не получим така наречения kick in the teeth.

Моментът, от който се страхуваш
Моментът, в който ще ми омръзне всичко, буквално. Нали знаете как вървят нещата сега? Яко насищане и нулев tease, съответно краткотраен или нулев excitement. Нека си го правим по-криво, тъкмо няма да знаем кво следва. Само да не мрънкате после.

Емил Наджеклиев е на behance.net/emonadjekl3043 и instagram.com/0sobeno

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.