8 момента на Калия Калъчева

14 февруари 2019 текст Виолета Иванова
Казва, че е архитект по душа и живописец по професия, "но откакто съм майка, вече не помня какво съм". Ако има нещо от собственото ѝ детство, което ѝ липсва, то е безгрижието, но пък ето че днес крайните срокове не са ѝ неприятни, защото ѝ действат като двигател.


Обича и да пътува – по-лесно се влюбва в градове и държави, отколкото в хора. По света и у нас обаче са влюбени в работата ѝ – Калия е част от колекциите например на Националната галерия, СГХГ и на ценители като Лучано Бенетон. Вероятно вече сте засичали градските пейзажи, неона или картините ѝ върху дърво в не една добра изложба – ако сте ги мечтали за стената си, денят дойде.

Моментът, когато рисуването измести всичко останало
Избрахме се взаимно с изкуството, а изборът стана по-сериозен, когато започнах да се готвя за Художествената гимназия. Ако не съм художник, бих могла да бъда всичко друго. Напоследък си мисля, че човек рано или късно спира да рисува, което, колкото и да е тъжно, понякога е весело. Ще цитирам едни приятели, които казаха, че план Б им е Коста Рика. Е, не е лоша идея.

Моментът, когато откри своя визуален език
Всяка година откривам нещо ново, чрез което разказвам моите си неща. Преди време открих акварела и акварелните техники, отскоро съм във вихъра на дървените плоскости. Преди това бяха неоновите цветове, които прекрасно ме допълваха. Златото и среброто май вече заеха постоянно място във визуалния ми език.

Моментът, когато подреждаш нова изложба
Много е противоречив, има от всичко: и притеснение, и страх, и доза задоволство от добре свършената работа. Това е моментът, в който виждам наистина какво съм направила – в ателието е едно, но в изложбена зала всичко изглежда по друг начин. Чак тогава усещам цялото пътешествие, през което съм минала, докато съм работила.

Моментът, за който си нетърпелива
Искам всичко да се случва бързо и кога най-накрая ще дойде лятото?

Моментът, когато с вдъхновението сте се позабравили
Мисля, че е абсолютно естествено и понякога задължително да се забравим за малко и после лудо да се влюбим и да завъртим въртележката на креативността. Отдавам им се на блокажите, не може все да си на върха, има си естествена линия нагоре-надолу.

Моментът, когато оставяш идеята да отлежи
Ох, опасно е това отлежаване, имам картини, които вече 5-6-7 години отлежават и идеите са им заспали дълбоко, седят натрупани в един шкаф. Но ще дойде и техният момент все някога.

Моментът, който те зарежда с положителна енергия
Най-първото за деня, което най-много ме зарежда, е като отворя очи сутрин и видя захилената физиономия на сина ми. Това е велико усещане.

В моментите, когато никой не те гледа...
... си мисля как ли изглеждам, когато никой не ме гледа.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.