6 момента на Любен Домозетски

21 март 2019
Ако се озовете с него в планината, нищо чудно да се наведе над цвете или бръмбар и да каже: "Аз оставам тук. Вие вървете напред, все някъде ще ви настигна". Това е естествената среда на Любен, докато работи над научните си илюстрации, всяка от които отнема часове проучване, снимане и търсене. Този фокус към детайла е заострен и в професията му – той е уредник в СГХГ и изкуствовед, омагьосан от старото изкуство. Често ще видите името му в статия, каталог или конгрес, а Дружеството на научните илюстратори (на което е член) е показвало в три изложби изящните му и детайлни рисунки. Е, стягайте раницата – Любен ни води на тур и през важните си моменти.


Моментът, когато ходиш из природата
Заминавам на дълги пътешествия. Предпочитам малко посещаваните или напълно неизвестни дестинации, откривам нови места, спя навън, губя се и се намирам. Може би всеки път тръгвам с цел и намерение, но природата винаги ме изненадва с нещо съвършено различно.

Моментът, когато получи важен съвет
Обикновено не се вслушвам в съветите какво да правя, как, къде и кога. Твърдоглав съм и понякога това невслушване ме е изправяло на ръба. Наскоро един важен за мен човек на шега ми даде небрежен, но всъщност доста състоятелен съвет, цитат от анимационен филм – "Просто плувай!". Повтарям си го оттогава, независимо колко мътни, дълбоки, бистри, кални или бързи са водите, в които навлизам.

Моментът на спокойствие след дълъг ден
В последно време дните ми станаха все по-претрупани със задачи и след дълъг ден се чувствам изцеден. Но зная, че винаги имам едно бюро, една настолна лампа, бурканчета с бои, четки и поредния бял лист. Вече се е превърнало в цял ритуал, всеки път се изненадвам колко медитативно ми действа рисуването. После съм като преобразен.

Любимият ти момент от годините в Италия
Свързвам престоите си там с възможността, без да бързам, да посещавам музеи. Например бях в Милано за семестър в Академия Брера и през ден ходех в Пинакотеката, където можех да стоя с часове пред една картина на Пиеро дела Франческа. Въздейства ми късата дистанция, от която можех да я гледам. Тогава осъзнах колко внимание са отделяли старите автори на детайли от заобикалящия свят – растения, животни, природен пейзаж.

Моментът, когато се чувстваш най-голям късметлия
Винаги съм се чувствал късметлия – и заради някои по-дребни случки, и заради някои по-кардиналния събития. Чувствам се късметлия, че попаднах в НХА, и то точно в катедра Изкуствознание, късметлия съм, че попаднах в СГХГ, късметлия съм, че откривам някой рядък вид растение или животно. Но може би най-голям късметлия съм, че осъзнах с какво точно искам да се занимавам и имам възможността да го правя.

Моментът от миналото, който те зарежда
Когато бях малък, преживях един жизнеопасен инцидент с кола. Всъщност не помня почти нищо от него, много повече си спомнят моите близки. Но се замислям колко фина е нишката на живота, благодарен съм на съдбата, че мога да продължа пътя си и винаги, когато нещо се обърква, си казвам: "Абе, можеше да бъде и по-зле".

Любен Домозетски е на instagram.com/vlyuben_domozetski

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.