7 момента на София Попйорданова

28 март 2019 текст Виолета Иванова
Обича планината, хляб с мед и една бяла котка с различни очи. От малка е в правилното обкръжение – расте заедно с илюстраторките Мила Янева и Андреа Попйорданова, с които също сме ви срещали тук. А втората, досещате се, е нейна сестра: "Може би винаги съм следвала някак подсъзнателно нейните вкусове, интереси, идеи и посоки, докато в един момент се оказах на същата пътека". Така София първо се записва в художествена гимназия, където "бях много шарена и после много сива", докато се учи на чистотата и изяществото, с които вече два пъти я приемат в НХА.


Само разлистете арт книгите ѝ в Behance и ще видите лекотата, с която съживява и океаните на Алесандро Барико, и всички състояния на водата, описани от Радичков. От дете е влюбена във врабчетата му, а ето че на едва 23 вече илюстрира неговите Сибирски тетрадки и оформя ново издание на Неосветените дворове. Поетична работа, също каквито са и думите ѝ – слушайте.

Моментът, в който ти стана интересно да правиш арт книги
Спомням си как още като малка бях направила една такава за подарък за рождения ден на брат ми. Вътре се отваряха разни чудесии, прозорчета, възможности за игра и малки закачки. Това ми беше най-голямата радост – да измисля нещо шантаво за някого и да поглеждам после тайничко как го отваря.

Моментът, когато добра идея трябва да отиде на боклука
Отделям си я грижливо за по-заслужаващ я проект. Леко сърдита, но и с вътрешно доволство, че после някой ще съжалява за нея.

Моментът, когато си взе котка
Жужи. Тя май мен си ме взе. Първо леко срамежливо, несигурно, прокрадвайки поглед изпод гардероба. После вече мъркаше в скута ми, дълбоко привързана.

Моментът, в който сте само ти и колелото
Вятър и шир! Разни появяващи се и отминаващи звуци без никакво значение, части от друга реалност...

Моментът, когато разглеждаш велика изложба
Поглъщам я направо с поглед, докато не обмисля и последното най-малко детайлче. Често ми се случва да видя нещо удивително, втренчвам се в него и го изследвам дълго. Понякога е детайл от лицето на някого или движението му и в един момент усещам смутения му поглед към мен. Заобиколени сме от най-великата изложба.

Моментът, с който разпускаш след тежък период
Излизам да походя безцелно, понякога тичам в парка или плувам и не спирам, докато не си изчистя съзнанието и не си подредя мислите. Или докато не забравя за какво съм излязла.

Моментът, за който си нетърпелива
Не бих казала, че съм нетърпелива. Обичам да се наслаждавам на бавно случващите се неща и, дори вътрешно да усещам пеперудките как пърхат за предстоящ момент, се оставям да полетя полека-лека с тях и да видя накъде ще ме отведат.

София Попйорданова е на instagram.com/sofia_popiordanova и
behance.net/spopiordanova

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.