9 момента на Десислава Унгер

16 май 2019 текст Виолета Иванова
Когато има да взима големи решения, често следва интуицията си, вместо с месеци да претегля вариантите. Така знае, че мястото ѝ е в НХА (където става живописец под крилото на Андрей Даниел), още откакто за пръв път като малка вижда красивата червена сграда на Шипка 1. По същия начин после се озовава в Университета по приложни изкуства във Виена: "качих се в едни много стар, прекрасен асансьор, който водеше към ателието по Графика, и знаех – тук искам да бъда".


Днес Десислава още живее в Австрия, вече е Унгер по линия на съпруга си (с когото имат двама сина) и преподава в училищна занималня. Междувременно продължава да надгражда великото си портфолио от рисунки и графики, често създадени върху дърво. "Разказвам истории, които самата аз не знам", събира Десислава изкуство си в едно изречение, а за себе си говори пак така сбито в девет момента.

Моментът, когато реши, че ти се остава във Виена
Винаги съм искала да живея в Мексико. Във Виена останах без да искам.

Моментът от живота на художника, за който не подозираме
Всеки човек е по един или друг начин творец, а художникът е вманиачен в това, което прави, и тази му мания е незаменима.

Моментът, с който разпускаш най-качествено
Разходки сред природата и звука на течаща вода.

Моментът, когато мечтаеше каква ще станеш, като пораснеш 
Исках да стана археолог и капитан на кораб, но по това време не приемаха момичета в училището във Варна. Беше една доста конкретна мечта.

Моментът, когато откри около какво ще се върти изкуството ти
Мисля, че беше в Академията, докато правех дипломната си работа. В центъра на моите мисли е човекът, средата, в която живее и която го променя.

Моментът, когато опита нещо радикално върху листа
Не обичам ефектите сами по себе си, експериментирам с композицията. Имам чувството, че колкото повече се самоограничавам технически – например правя само дърворез, толкова по-изобретателна ставам.

Моментът, когато разбираш, че работата е готова и няма какво да ѝ се добави
Този момент го дебна и решението понякога е трудно, защото, ако продължиш една работа, която е иначе "перфектна", може да стигнеш до нови, неочаквани дълбини. Но може и да не стане.

Моментът, когато ръката ти трепва и всичко отива по дяволите
Точно там става интересно. В този момент на провал идва изобретателността. Тогава си ирационален, правиш нещо бързо, без да мислиш, като спасителна акция.

Моментът, за който често се тревожиш
За смисъла и безсмислието.

Десислава Унгер е на desislavaunger.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.