7 момента на Катрин Ефтимова

27 юни 2019 текст Виолета Иванова
Ако сте от Варна, може да познавате нейните човеци със специфични колене от визиите на фестивала ВарнаЛит. А може да познавате и самата нея – Катрин расте край морето, където прави и първите си скокове като художник, а после навлиза и в плакатното изкуство, и в рисуването на джаз музиканти, докато свирят в любимия ѝ клуб Menthol.


По-нататък ред стажове, доброволчества и Еразъми я разхвърлят между Истанбул и Виена (където е в момента), но ако трябва да се събере в няколко думи, те са: "графичен дизайнер, залитащ към илюстрацията, че то и традиционна – с бои, моливи и маркери". Към това ѝ се ще да добави и оформлението на книги и корици и нищо чудно, когато с гигантско удоволствие чете всичко от комикси през Етгар Керет до Капка Касабова. Пожелаваме ѝ го, както за себе си желаем рисунките ѝ в рамки над дивана.

Моментът, с който обичаш да започваш деня си
Oбичам сутрините ми да започват спокойно, да си направя кафе, да го изпия бавно, проверявайки новини и статуси. Много се дразня някой да ми дава зор отрано.

Моментът, когато намери перфектното оръжие за рисуване
Когато започнах да рисувам с акрил и открих двата ми любими вида маркери – Touch и Posca.

Моментът, когато стилът ти стана какъвто е
Исках да избягам от перфектните тела на супергерои и идеализираните образи за красота, с които съм отрасла. От дизайна също съм свикнала да опростявам формата и така започнаха да се появяват тези шупнали, леко едри, но доста забавни и по свой начин одухотворени човечета.

Моментът, в който вадиш скицника от чантата
Обикновено в полеви условия правя малки скици и си описвам отстрани с легенда цветовете и материалите, за да мога после, когато му дойде времето, да го нарисувам.

Моментът, в който си измисляш план Б професия
В едно постапокалиптично общество, когато хората търсят услуги само от първа нужда, никой не би се интересувал от дизайн и илюстрации. Тогава ще трябва да се науча да произвеждам нещо – може да плета и да продавам топли дрехи. Мислила съм си и как, ако някой ми каже, че оттук нататък трябва да бъда общ работник, много бих искала да съм този, който чертае маркировките по улиците.

Моментът, когато морето ти беше до колене
Когато бях дете на улицата с тебешир в ръка и играех на Сляпа баба, Криеница, Стражари и апаши, на ластик, Държави, Ръбче, Кралю-Порталю, Дама, Подарък, Развален телефон, Пиян морков...

Моментът, за който още събираш смелост 
Да порасна и да се държа като възрастен, с всичките отговорности, които това носи.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.