10 момента на Алекси Иванов

12 септември 2019 текст Виолета Иванова
Може да не го разпознавате по име, но щом се вгледате в ококорените очи наоколо, бързо ще се сетите кой е Алекси – от години той пълни градския фон с многоцветни сюжети и геройчета, изрисувани в стил, който няма как да сбъркаш.


Ако обаче започва с графити през 2003, то отдавна вече предпочита с малко боя да превърне случаен отсечен клон в птица, пейка – във влак, улично колче – в полицай, и въобще да се намесва в средата по начин, симпатичен и на най-острите противници на уличния арт. "Цензурата няма място в изкуството", казва по въпроса за свободата на артиста, която за него идва и с отговорността какви послания оставяш след себе си. Иначе преди да дойде в София, Алекси расте на педя от преминаващите кораби и двата фара във Варна. Тогава се смее на онези, които все романтизират морето, но днес то е най-силният символ на усещането му за дом, а бетонът по плажовете от детството му и замърсяването на градове и природа – най-острата карфица в окото му. Какво друго клати лодката му вчера, днес и утре, ви разказва сам.

Моментът, в който избра да си артист, а не...
... на "нормална работа". Не мисля, че човек избира да бъде артист – или го носиш в себе си, или не. Нито образованието ми, нито професията, която имам в момента, са свързани с творчество, а не спирам да мисля за рисуване. Не знам дали бих го избрал, но ме интересува социалната промяна от това, което правя.

Моментът, когато светът на традиционните графити ти отесня
Отдавна не рисувам графити, но не защото те не дават достатъчно стилово разнообразие и простор за развитие – просто за мен обектите в градска среда са по-интересни. Ако графитите са монолог, уличното изкуство е диалог с пространството. Работата с контекста и многопластовостта на това пространство ми дават свободата и насоката, от които имам нужда.

Моментът, когато откри съучастник в уличното изкуство
Част съм от колектива Фамоу заедно с Виктория Георгиева-Mouse. С нея се познаваме от Варна, открихме се в интернет. Първо се виждахме само за да рисуваме, впоследствие това прерасна в приятелство и споделяне на обща визия за съвременната улична стенопис и общественото изкуство изобщо. Иначе за мен рисуването е общуване и се радвам, че мога да го правя с някои от любимите ми улични художници, графити райтъри и стенописци, а с други това ми предстои. Немалко от тези хора са ми изключително близки и ни е срещнало това, което обичаме.

Моментът, когато стилът ти се оформи
Откакто съм започнал да рисувам, не съм имал дълги периоди на прекъсване. С работата идват и новите идеи, а повтарянето им затвърждава вече направеното. Понеже винаги рисувам с каквито материали и цветове имам, ги използвам, за да изразя по-разпознаваеми неща. Ако например имам оранжево, мога да нарисувам лисица или тигър – никога няма конкретен елемент, който да целя да вкарам в определена рисунка.

Моментът, в който заличават твой графит
За мен нито графитите, нито уличното изкуство са безразборно драскане в града. Местата, на които рисувам стенописи или обекти, са занемарени и изоставени и това, което правя, не е в ущърб на обществения интерес. Ако все пак място, където съм рисувал, бъде пребоядисано от появил се собственик, то бих казал, че градската среда е динамична и променяща се. Всички искаме да живеем на по-подредено, чисто и приветливо място, така че приветствам такива намеси.

Моментът, който те вбесява
Всяко проявление на човешката глупост, невежество, невъзпитаност и грубост са повод да се вбеся.

Моментът, когато стягаш багажа за ново място
Засега съм пътувал само до някои места из Европа и на Балканите и повечето ми пътувания са били свързани с рисуване, образование или някакви социални преживявания. Обичам да имам боя като част от багажа си.

Моментът, когато се смя неудържимо
Китодар Тодоров и Камен Донев със силната им обществена сатира, както и вътрешни шеги, които имаме с приятели, са в състояние да ме накарат да се смея постоянно.

Моментът от живота във Варна, който другаде не си намирал
Усещането за море с привкус на безнадежност и обреченост, както и доживотните приятелства и семейство.

Моментът от живота в София, с който така и не свикна
Дните от годината, в които нито можеш да виждаш на повече от 50 метра, нито да дишаш от завесата от мъгла и смог. Никой не трябва да свиква с това.

Алекси Иванов е на instagram.com/aleksi_varna и като Aleksi Ivanov във фейсбук

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.